Авторът на романа „Кръвосмешение” предлага на читателите продължението на историята. След успеха на първата книга, Павлин Христов е още по-мотивиран да доразвие своите идеи в това второ начинание и ново предизвикателство по популяризирането на жанра сред ценителската му компонента от читателската аудитория. Междувременно неговите постоянни търсения измежду фактите от заобикалящата действителност в опитите си да очертае реалните измерения на ужаса продължават.
Развитието на зловещата история продължава. Действието се пренася в градска среда. Страхът от опасното и неизвестното придобива крайни форми. Нищо не е такова, каквото изглежда, че е. Зад измамната фасада е скрита най-тъмната страна на човешката природа. Под прикритието на безпомощността и невзрачният образ е стаена чудовищна същност. В дълбините на деформираната психика се генерират примитивни инстинкти. Спотаената първична агресия излиза на повърхността със своите върховни уродливи измерения. Вината е споделена от всички, но никой не поема върху себе си нейната непосилна тежест във времето. По веригата на злокобните събития се нареждат скъсаните брънки на безотговорността и систематичното отсъствие на истински смисъл. Пукнатините по дългата спирала на отминалите години ще разчупят с яростен трясък порочния формат на заблудите. Една безкрайно закъсняла изповед и жалък опит за смиване на мачкащата гузност. Сложно оплетени нишки от съдбовни прегрешения се стягат в душащата примка на неизбежния край. Прокобените животи търсят изкупление и спасителната милост на смъртта. Последната надежда е ритуалното вкопчване в остатъците от някаква съвест. А в същият миг с неумолимостта на безпристрастен съдник от висша инстанция настъпва тъмнината. И скрива зад плътната си завеса всички неравности и препятствия по пътя на злото. Което продължава винаги докрай. И е навсякъде около нас. То е тук! |