Дълго време гръцката история е започвала с Омир. След това е открита
микенската цивилизация, а по-късно е дешифриран линеар Б1. Днес
историята на Гърция започва много по-рано, още от началото на
второто хилядолетие и почти всяка година археологията обогатява
сведенията за “ранната епоха” на Гърция, която съвпада с бронзовата епоха.
Ето защо в тази нова история на гърците е нужно да отделим особено
внимание на този период, който обхваща почти едно хилядолетие. За
него научаваме все повече, но и броят на въпросите нараства
постоянно. Причината за това е, че сега разполагаме с писмени източници, но
техният прочит се оказва много сложен, а и сведенията, които ни дават,
не разкриват всички аспекти на тази цивилизация на дворците. За
останалото трябва да се допитаме до безмълвните извори на археологията
и голям брой отговори остават в сферата на хипотезата. Това обяснява
едновременно значимостта на двете глави, посветени на бронзовата
епоха и проблемния характер на засегнатите въпроси. Важно е обаче тези
от вас, които за пръв път се запознават с гръцката история, да знаят, че
тази история не се ограничава до гръко-персийските войни и
управлението на Перикъл – въпроси, върху които един нов прочит на изворите
може да хвърли различна светлина, но няма да промени основно. И
накрая една последна забележка: гръцката история не свършва през 338
година преди Христа, но светът, родил се след завоеванията на
Александър, вече не е светът на Демостен. Ето защо на него сме посветили
само последната глава, която завършва с победата на Октавиан при
Акциум – победа, която слага край на последната от великите
елинистични монархии. |