„Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е сторено с единствената цел да се изяви максимално собствено философското в интелектуалните противостояния през последните десетилетия на Византия. Надеждата е, че подобен „екстракт“ ще покаже колко всъщност неуместен и подвеждащ е задаваният често, при това с подразбиране на отрицателния отговор, въпрос: „Има ли такова нещо като византийска философия?“ Изследванията от няколко години насам са утвърдили иманентната философичност на византийската култура. Тази книга е скромен опит да бъдат добавени още няколко аргумента в тази посока.“
Цочо Бояджиев |