Космически комедии - Итало Калвино

Космически комедии
Автор: Итало Калвино
Обем: 304 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Колибри"
Мека подвързия
Дата на включване: 2016-12-18
Нашата цена: 17.60 лв
 

Фантастичните „космически комедии” на Калвино не са в общоприетия смисъл научна фантастика, а по-скоро опит да се иронизират и пародират много нейни постулати. В тях авторът помирява литературата с науката и митовете и чрез един фиктивен разказвач „пътува” във времето от сътворението на Вселената до наши дни. Както казва в предговора си Божан Христов, преводач на тома, „Итало Калвино свежда човешкото познание до една класическа космогония, в която малкото действащи начала си противостоят: пламък и кристал, крайно и безкрайно, ред и хаос, и го подтикват да търси напразно, при цялата множественост от привидности, хармонията на реалните отношения между човека и природата. А там, където спекулацията не помага, на помощ на писателя идва фантазията – онази неимоверна фантазия на Калвино, която изчерпва възможностите на човешкия ум и сякаш иска да ни докаже, че големият писател може да твори и без вдъхновение.” А Ролан Барт казва за Калвино: „В изкуството на Калвино и в прозиращото у човека според написаното от него, има – нека си послужим с тази дума от XVIII век – чувствителност. Би могло да се каже също човечност, бих го нарекъл почти доброта, ако думата не бе твърде нескромна: сиреч във всеки момент има ирония, но тя никога не наранява, никога не е агресивна, има дистанция, усмивка, съпричастие.”

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.