Безкрайностите - Джон Банвил
Безкрайностите | |||
| |||
Пакостливите гръцки богове Хермес и Зевс също са сред гостите и много скоро тяхното невидимо присъствие се превръща в доловимо шпиониране и слухтене, в натрапничество, дори в пряка намеса в живота на простосмъртните, предизвиквайки у тях необясними промени. С невероятно чувство за хумор, по-често циничен и черен, Банвил ни разказва за отминалите случки и настоящите несгоди в таза трогателна семейна драма, и докато разсъждава над ужасното и неизбежно бреме на човешкия род, изпълва романа си с приумици и пикантни истории. В „Безкрайностите“ Банвил дава воля на поетическото си въображение. Находчив в инвенциите си, романът за пореден път ни среща с изящното и неповторимо перо на ирландеца, пример за писателско майсторство. Джон Банвил е роден в Ирландия през 1945 година. Смята се за един от вероятните носители на Нобелова награда за литература. Първия си роман публикува през 1970 г. Следват нови заглавия и много награди, сред които „Джеймс Тейт Блак Мемориал“ през 1976 г., наградата на „Гардиан“ за художествена проза през 1981 г. за романа му „Кеплер“, а „Думата на обвиняемия“ е номиниран за наградата „Букър“ през 1989 г., докато неговият четиринайсети по ред роман „Морето“ я печели през 2005 година. През 2011 г. е удостоен с приза „Франц Кафка“, а през 2013 г. отличията му са две – на ирландския ПЕН клуб и Австрийската държавна награда за европейска литература. През 2014 г. получава Наградата на принца на Астурия за литература. |