Борхес и другите - там - Николай Петков
Борхес и другите - там | |||
| |||
Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: „Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът трябва да пропуска историите – нека преминават през него.“ Николай не бърза заникъде. Той налага спокойствие, от което, прочее, се става неспокоен. Ползва се от привилегията си на селски поп, за да се отплесва така, че от всяка история да прави истории. На него му идва някак спонтанно отръки да внася „търсения още от Омир ефект на забавяне“. Прозата на отец Николай не грабва, не е агресивно предлагаща се. Тя е бавен съблазнител. Георги Каприев |