Мемоарите на една лека жена - Джон Клилънд

Мемоарите на една лека жена
Автор: Джон Клилънд
Обем: 288 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "Deja Book"
Твърда подвързия
Дата на включване: 2017-03-21
Нашата цена: 14.47 лв
 

Най-забраняваната книга в историята за първи път излиза в пълния си шокиращ и покоряващ вид на български език – преведена по първото, пълно, непреиначено издание. Разрешена в САЩ едва през 1966 г., а във Великобритания през 1970 г., тя остава недостъпна до наши дни в Австралия, Южна Африка, части от Близкия и Далечния изток.
Запленил мнозина с дръзките си философски послания, Джон Клилънд остава в историята като автора на първия наистина пълнокръвен еротичен роман и създател на прочутата куртизанка Фани Хил, която вече 270 години подигравателно краси снагата на благоприличието с прелестната си осанка.
Нестандартен роман за съзряването, за значимото, за секса, любовта и същността на обществото, Мемоарите на една лека жена безспирно променя свят след свят, епоха след епоха, читател след читател.

*

Изключително постижение. Лъч светлина в мрачен свят на разврат.
Ерика Джонг

За жената флиртът е занаят. Тя трябва да го упражнява.
Шарлот Бронте

Реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен – няма бог, който да я спре.
Габриел Гарсия Маркес

Да видиш и почувстваш за пръв път любимия си човек гол, е най-чистото и устойчиво богоявление в живота. Ако във вселената съществува правдива религия, тя трябва да включва истината за това съприкосновение или завинаги да остане куха. Да се любиш с човека, който заслужава тази любов, е една от малкото абсолютни награди да съществуваш, да уравновесяваш всички болки, загуби, неловкост, самота, глупост, компромиси и непохватност в човешкия живот. Да се любиш с такъв човек, е изкупление за много грешки.
Дан Симънс

Сексуалната наслада е страст, на която всички останали чувства са подчинени, но и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първични инстинкти, не носим повече вина от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува.
Маркиз дьо Сад