За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо – след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва нещо по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото тя не е шапка невидимка, а шапка идиотка и нека я търкаля вятърът, - има усещане за липса на смисъл и остава самотата, от която винаги си се страхувала повече, отколкото да осъмнеш без кифла с мармалад и жилище, ако не до Президенството, поне срещу дискотеката в Студентския град, където пласьорите на наркотици са повече от продавачите в супермаркета и аптеката, но и това не е цялата истина, Каши, най-важното е, че за да вземеш трябва да дадеш, за да спечелиш първо трябва да загубиш.
Емил Кръстев започва работа като репортер във в. “Орбита”. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма “Христо Ботев”. По-късно работи във в. “АБВ” и издателство “Земиздат”. През 1991 г. основава издателство “Гея-Либрис”. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта “Луда надежда” в библиотека “Смяна” на издателство “Народна младеж”. Автор е и на книгите "Медии", „Сянката”, "Макиаж", "Плацента", “Кръговрат”, “Лунен загар”, “През екологичния лабиринт”, “Змейова гонитба”, Fragmente, Fragments. |