Дори и днес, около една година след като България въведе със закон задължителната оценка на въздействието на регулирането, и около половин година, откакто този закон е в сила, постоянно ми се налага да обяснявам защо е важно тя да се прилага и какви са ползите от нея. И независимо от старанието ми да дам възможно най-убедителните аргументи в нейна подкрепа, най-често срещаната реакция е съмнение и недоверие. Ето още един опит в същата посока.
На 1 март 2017 година, по повод 60-та годишнина от създаването на Европейския съюз, Европейската комисия публикува своята Бяла книга за бъдещето на Европа – Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г. Тя започва с представяне на контекста, според който през всички тези десетилетия е постигнат мир, благодарение на който днес гражданите на Съюза живеят свободно в една от най-проспериращите икономики в света. Посочени са конкретни данни относно дела на Европа в световния брутен вътрешен продукт, дела на европейското население от световното население, безработицата и т.н.
Предложени са 5 сценария за начина, по който Съюзът може да се развива до 2025 г.: „Продължаваме, както досега“ (т.е. нулев вариант), „Остава само Единния пазар“, „Тези, които искат правят повече“, „Правим по-малко, но по-ефективно“ и „Правим много повече заедно“. Описани са техните общи въздействия върху основни сфери на политики като единен пазар, паричен съюз, миграция и сигурност, външна политика, бюджет и резултатност. Посочени са и техни предполагаеми специфични въздействия в области като използване на „свързани автомобили”, въпросите около „интернет на нещата“, производството на чиста енергия, електронната търговия и други.
Бялата книга представлява документ от около 30 страници, който съдържа всички ключови елементи на една типична оценка на въздействието. Може ли да съществува по-силен аргумент за ползата от нея от този: бъдещето за следващите 10 години на близо 500 милиона граждани от 27 държави, живеещи върху територия от четири милиона квадратни километра, обединени в общ Съюз, който притежава най-големия единен пазар в света, е представено във формата на оценка на въздействието…
Тони Димов завършва право през 1998 г. в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2014 година защитава дисертация на тема „Оценка на въздействието на законодателството в Европейския съюз – същност, правна уредба и механизми” в Института за държавата и правото при БАН. Той е един от авторите на Ръководството за изготвяне на оценка на въздействието на законодателството от 2014 г. и на проекта на ЗИД на Закона за нормативните актове, приет през 2016 г.
Учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
ВЪВЕДЕНИЕ
Когато България въведе задължителната оценка на въздействието възклик¬нахме, че това е революция в нормотворчеството ни, и то не заради факта, че денят на приемането на второ четене на измененията в Закона за нормативните актове съвпадна със 140-годишнината от избухването на Априлското въстание, а защото това е промяна, чакана повече от 40 години. С нея 27 години след демо¬кратичните промени в България и 10 години след нейното присъединяване към ЕС най-накрая бяха изкоренени наследените от комунизма правила и институти за вземане на решения по регулиране.
Целта на нашето изследване е не да се връща към миналото, а да гледаме към бъдещето, новото, различното и иновативното. Оценката на въздействието е „ин¬тернет на нещата“ в нормотворчеството, тя прави правосъздаването ни „цифрово готовo“, тя е регулаторната иновация, която създава възможността законодател¬ният процес да стане по-обективен, по-безпристрастен, по-прозрачен за обще¬ството и да започне да произвежда по-добро регулиране, защото представлява уникален порт на данни, информация и експертиза, към който той може директно да се включи.
Настоящото изследване е изцяло вдъхновено от настъпването на тази про¬мяна и се стреми максимално да улесни прехода от предишните практики към мо¬дерните инструменти на съвременното законотворчество. Макар че чрез него се прави опит да се обоснове мястото на учението за оценката на въздействието на регулирането като част от науката обща теория на правото, този труд не е пред¬назначен за тесни познаватели и специалисти. Той не дели своите потенциални читатели на юристи и неюристи, а е насочен към всички, които се интересуват от новите подходи към регулирането, от вземането на решения, базирано на доказа¬телствата, и от принципите на по-доброто регулиране.
Основни адресати на изследването са всички настоящи и бъдещи нормот¬ворци, служителите от държавната администрация и разбира се, студентите и учените в областта на правото, социологията на правото и политическите науки. Неговата основна цел е да подпомогне изграждането на нов начин на мислене, на новата култура на ясно, открито и прозрачно, основано на факти законотворче¬ство. От тази гледна точка изследването би било интересно и полезно и на пред¬ставителите на бизнеса, неправителствените организации и гражданите, които търсят нови форми за изразяване на своето мнение в процеса на вземането на решения по регулиране.
За нас има и една много специална група ползватели на изследването и това са младите хора. Тези, които, живеейки с интернет и пътувайки по света, се чу¬дят защо едно или друго лесно и умно решение не е въведено в България и защо правилата у нас не се спазват. Тези, които често са упреквани за своята взиска¬телност, която всъщност е желание за нормален живот у нас, такъв какъвто съще¬ствува във всяка друга страна – членка на Европейския съюз. Нашата цел е те да знаят, че в сферата на регулирането следва да важи принцип, който е точно об¬ратният на този на Мечо Пух, който звучи по следния начин: „Колкото по-малко, толкова повече“; че SMART е не само модел автомобил и не означава единствено елегантен и умен, а е особен вид целеполагане при вземането на решения (съкра¬тено от Specific, Measurable, Achievable, Relevant, Time-bound); RACER не озна¬чава само състезател, а е система за определяне на индикатори за наблюдение на публичните политики (акроним от Relevant, Accepted, Credible, Easy to monitor, Robust); а PESTLE не е вид шоколад, а области на въздействия, които се изслед¬ват чрез съвременната оценка на въздействие (съкратено от Political, Economic, Social, Technological, Legal, Environmental).
|