iKnigi.com

За да се оцени докрай автентично значимостта на този проект, ще трябва да се помнят перипетиите, през които мина идеята за издаване на ръкописния паметник в продължение на 33 години. Чувствителната политическа реакция срещу отпечатването на една НАУЧНА КНИГА и свалянето й от издателския план на Българската академия на науките говорят недвусмислено за социалния ефект, който ще се постигне от познаването на този и подобни на него писмени паметници.

Научните приноси на изданието съм формулирала навремето в рецензията си по ръкописния вариант, внесен в Издателството на БАН през 1966 година. Там подчертавам мястото на бъдещото издание (уви и до днес нереализирано!) за:

1) Документиране на късната апокрифна традиция в България през 19. век. В книгата са представени не отделни преписи на апокрифи, а един устойчив КОМПЛЕКТ, показващ своя специфика в избора и обединяването на текстовете, което е знак за новото им разпространение - не епизодично или върху случайно попаднала „подложка", а ситуирано в макроструктурата на определена верска идеология (в предварителен план авторите предполагат идеологията на българите-павликяни). Тъкмо ситуирането на ръкописния апокрифен комплект във верски предпочитания на определена среда е довело до сакрализирането му в степен да могат апокрифите да служат за муска.

Традиционно апокрифите нямат общовалидна сакрализация, ако не са маркирани специално. А според генезиса си - избраните средновековни текстове спадат към общия славянски, не само български фонд (Богородичните, за 12-те петъка и пр.). Ако се обоснове убедително лансираната теза за верско-идеологически критерии в съставянето на комплекта, ще се нанесе генерална корекция в досегашната научна литература по апокрифите. Те се публикуват и анализират разчленено -един по един, в независимост помежду им, обединяването им често е само тематично. Идеята на ръкописа ще отбележи нова степен в опознаването на културните процеси на Балканите. Тя кореспондира и с, главната мотивация на опознаване на босненско-българските контакти, които в типологически план могат да обяснят и други балкански явления.

2) Определена стойност имат турските текстове: една молитва и 155 пословици. Изводите от изследването им биха обогатили научните знания най-малко в три аспекта: а) главно за липсата на прегради и задръжки при междуетническите контакти на българите към турците, живеещи в обща територия; б) за взаимност при определяне на сакралните стойности в регионалната общност на бита; в) в опита да се предадат турски текстове на европейска азбука.
(В случая е направено спонтанно, но навярно не без традиции и предишни примери. Азбуката е кирилицата. Но не бива да забравяме, че само след 70 години, пак заради демокрацията и национализацията на турската култура ще бъде избрана латиницата. Този пример, надявам се, ще бъде изключително интересен за историците на турската ортография; предварителните практики за европеизация.)

3) За изследване на диалектните особености на текстовете, които ни документират регионалното състояние на турския език, но вероятно това са и образци на вариант турски език, ползван в практиката на българите. Билингвизмът е един от силните механизми за оцеляване на етносите на балканския кръстопът. Авторите са прави, когато се насочват към изводи тъкмо от грешките в текста.

4) Изворов материал за историята на стиловете. Освен стиловите особености на простоговорните апокрифни текстове, в полето на стилознанието ще бъдат интересни и турските текстове. В рецензията на Мемова са откроени две страни, по които изследването трябва да направи изводи: старинни турски думи, които не се срещат в днешния език -толкова старинни, че е трудно да се обяснят; непознат словоред на избраните пословици, известни в други стилистични конструкции.

По въпроса за особеното предназначение на книгата като муска предстоят много изследвания в аспектите на напълно изравнената в простонародните среди вяра в турските муски, без задръжки от религиозно естество. В последно време има вече серия проучвания като публикацията на доц. Дарина Караджова, преподавателка по старобългарска литература в ЮЗУ - Благоевград, за кирилската книга-муска от типа на „Абагар".

Това е едни терен, напълно тайнствен, в който българската етнология още не пристъпва. Вярвам, че изследването ще динамизира и интереса, и знанията по въпроса.
За клуцохорската книжовна традиция въпросът не стои вече хипотетично, както беше преди 33 години. Множество публикации върху делото на Йосиф Хилендарец и особено публикуваните напоследък писма от книжовници (дело на доц. Дарина Караджова), както и книгата на същата авторка за Котленското книжовно средище през 18. век - вече дават и епистоларна документация, и палеографски систематизации за формираните в края на 18. и началото на 19. век източнобългарски старопланински книжовни центрове. В този смисъл предлаганата за изследване Клуцохорска книга-муска ще ни даде възможните примери как високата грамотност от края на 18. век се утаява за 50 кризисни години в масова полукултура и полуграмотност.

София, 26 юни 1999 г.