Сатирикът Лукиан от Самосата (2, в. сл.Хр) е последният голям писател на класическата гръцка античност, критик и предвестник на тенденции, процъфтели векове по-късно, и далечен предшественик на постмодерното мислене. Авторът е изпробвало виртуозността си в почти всички жанрове на старогръцката проза и настояща книга е представителна за разностранността на таланта му. Диалози на хетери е серия от миниатюри в духа на новата атическа комедия, Токсарис, или за приятелството е моралистичноантикварен диалог, а Как се пише история е едновременно сатира срещу злополучните изследователи на миналото и литературно-критическо есе. И трите произведения не само показват умението на Лукиан да разсмива, но и разкриват задълбочени възгледи за литературата и нравите на епохата.
И винаги помни най-важното, аз ще ти го повтарям непрекъснато, не пиши, вторачен само в настоящето с цел да те хвалят и ценят съвременниците ти, а със стремеж към вечността, пиши повече за тези след тебе и очаквай от тях отплата за написаното, за да кажат за тебе: “Наистина той беше свободен човек, напълно откровен, в произведенията му няма нищо угодническо, нито робско, а всичко е истина". Защото разумният човек би си поставил именно тази цел над всички свои сегашни надежди, които са тъй мимолетни.
(из "Как се пише история") |