Светулки в косите на мрака - Горазд Зографски
Светулки в косите на мрака | |||
| |||
Валяха звезди. И всеки миг вдишвах. Като мушица щастлива! Като забързана мравка. Земята кръжеше по свойта спирала и дните изгаряха – сякаш свещи на вятър. Години са минали, векове може би! Мъдростта на сфинкса чувствам във себе си. А като дете – продължавам да ровя в пясъка, правя си часовници, замъци – по-трайни от всичко останало. |