На Голяма Богородица през 1309 г. заради изповядване на катарската ерес е арестувано почти цялото възрастно население на пиренейското селце Монтаю, закътано на 1300 м високо в планината. Тази история става известна на целия свят благодарение на един изключителен документ – „Регистър на Инквизицията“, дело на Жак Фурние – епископ на Памие (папа Бонифаций VІІІ от 1334 г.), който с особена жар разпитва всички обвинени и заподозрени, като ги кара да си кажат и „майчиното мляко“ и успява да извади на бял свят всички тайни в селото: нищо не убягва от проницателния му поглед – нито във всекидневния, нито в интимния живот на хората. Еманюел Льо Роа Ладюри претворява протоколите от разпитите в научен труд – използвайки методите на историята, етнологията, антропологията, социологията, психологията, той създава истински роман за живота на народа в разкъсваната между католицизма и катарството Окситания в началото на ХІV в. Книгата ни среща с образи като свещеника Клерг – едновременно убеден катар и агент на Инквизицията, страстен почитател на нежния пол и любящ син, красивата благородничка Беатрис дьо Планисол, овчаря Пиер Мори и много други реални личности, които разкриват истинския лик на живота през Средновековието.
Книгата бележи един от върховете в постиженията на историческата антропология и много бързо се превръща в световен бестселър, като само във Франция достига 250 000 екземпляра тираж, а заедно с преводите на множество езици, включително на японски и китайски – над 2 милиона.
Еманюел Льо Роа Ладюри (19 юли 1929) е френски историк, ученик на Фернан Бродел, дълги години титуляр на катедрата по история на модерната цивилизация в Колеж дьо Франс, един от най-ярките представители на школата на „Анали” и една от емблематичните фигури в модерната френска и световна историография. | 