Испански език за всеки - практическа морфология - Проф. д-р Иван Кънчев
| Испански език за всеки - практическа морфология | |||
| |||
Седемте глави, разпределени в две части, допълват съдържанието и целите на наличната учебна литература у нас по въпросите на испанската граматика. Подбраният материал е почерпан от съвременното състояние на испанския език. Описани са последователно и достъпно отличителните особености на отделните класове от думи, както и мястото на всеки клас, разгледан като цяло, в общия строеж на езика. Теоретичните пояснения се отнасят до ограничен брой въпроси и присъствието им там е дотолкова, доколкото е необходимо на читателя да разбере същността на езиковите явления в речта. Такъв характер имат например уводните бележки за различните класификации на думите в съвременния испански език, кратките дефиниции на частите на речта или показателите за определяне на всяка граматическа категория като отделен вид отношение. Обясненията с практическа насоченост, скрепени с примери от различни стилове, имат за цел, от една страна, да въведат постепенно начинаещите в структурата на чуждия език и, от друга, да разширят познанията на напредналите. Двете направления се преливат и взаимно се допълват. Вниманието на читателя е насочено към следните въпроси: първо, към формата, значението и поведението на всяка част на речта - съществително, прилагателно, глагол и наречие; второ, към начините и средствата за изразяване на граматическите категории род, число, определеност, лице, наклонение, време, план, вид и залог; трето, към участието на граматическите думи, наречени предлози и съюзи, в оформянето и изразяването на двете основни синтактични връзки, съответно на подчинителната и съчинителната връзка, между частите на речта в състава на отделно словосъчетание или изречение. И както следва да се очаква при подобни практически ръководства, за достъпното усвояване и на най-трудните звена от структурата на испанския език, освен конкретни правила на читателя е предоставена още една възможност - да се опре на сходствата и разликите между родния и чуждия език. В това отношение съпоставително е показано, че българският и испанският език имат нещо сродно, вътрешно заложено, което ги обединява, и същевременно са различни. Сродни са, защото представляват системи от неограничени възможности за общуване и за опознаване на света вън от тях. Тази обща особеност, присъща на всички езици, е в основата на наличните сходни езикови средства за оформяне и изразяване на също близки по смисъл значения. От друга страна обаче, нашите два езика са различни, защото са исторически реалности, всяка от които е възникнала при конкретни условия, обусловени от мястото и специфични за времето. Освен това всеки отделен език се е развил до наши дни в зависимост от потребностите на хората, които го говорят и се чувстват обединени от него в езикова общност. От своя страна, двете езикови общности, населяващи съответно България и срещуположните брегове на Атлантика - Испания и Латинска Америка, - също са различни, защото и те, подобно на езиците, които говорят, са исторически реалности. Примерите, приведени към обяснителните бележки на всяка тема, не само закрепват езиковото познание на изучаващите испанския език, но служат и като модели за самостоятелно създаване и пресъздаване на нови езикови структури. В заключението на предговора авторът на ръководството счита за необходимо да заяви пред читателя, че при разглеждането на всеки отделен въпрос или на група от сходни въпроси равнището на изложението е съобразено, от една страна, с предварителните знания на изучаващите испански език и, от друга страна, с вътрешното движение на езиковите елементи при преминаването им от по-ниско към по-високо ниво в структурата на езика, например от дума към словосъчетание и от словосъчетание към изречение и т. н. - до пълното изграждане на текста. Двете обстоятелства, процесът на познанието и изграждането на езиковата структура са предопределили плавния и постъпателен характер на смяната в стилно-езиковите средства на изложението. ОТ АВТОРА „Испански език за всеки" действително е ръководство за „всеки", който иска да усвои основните граматически средства в испанския език и тяхната употреба в речта. На читателя е предоставена възможност да се опре на сходствата и разликите между родния и чуждия език, които способстват за усвояването на материала на базата на аналогиите. Авторът на това ръководство, проф. д-р Иван Кънчев, един от водещите специалисти в съвременната лингвистика у нас, дългогодишен ръководител на катедрата по иберо-романски език към СУ „Кл. Охридски", чуждестранен член-кореспондент на Испанската кралска академия, понастоящем преподава в Мадридския университет „Комплутенсе". |