Легенда за Пендрагон - Антал Серб

Легенда за Пендрагон
Автор: Антал Серб
Обем: 272 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "Ерго"
Мека подвързия
Дата на включване: 2017-11-06
Нашата цена: 14.40 лв
 

„Легенда за Пендрагон“ е готическо философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф.
В качеството си на предци на рода Гуинед, към който спадат основните действащи лица, са използвани реални исторически фигури – Лъвелин Велики (прибл. 1172–1240) и др., но всички останали герои са измислени. Историческа основа имат розенкройцерите и основателят на обществото Кристиян Розенкройц, Парацелз, Робърт Флъд, граф Сен Жермен и т.н. Според съвременната критика романът на Антал Серб предшества появата на „Името на розата” от Умберто Еко. Преведен е на повечето европейски езици.

Антал Серб (1901–1945) е унгарски писател, литературовед и преводач. Роден в неортодоксално еврейско семейство в Будапеща, той е кръстен в католическата вяра. Живее продължително във Франция и Италия, прекарва една година и в Лондон. Още като студент публикува есе за Георг Тракл и бързо си извоюва репутацията на солиден учен с литературните си трудове върху творчеството на Уилям Блейк, Хенрик Ибсен и др. През 1933 г., само на 32-годишна възраст, е избран за президент на Унгарската литературна академия. През 1934 г. публикува първия си роман „Легенда за Пендрагон“, базиран на личен опит от живота му в Англия. Вторият му и един от най-известните – „Пътешественик и лунна светлина“, – излиза през 1937 г. Превежда от английски, френски, италиански, в това число произведения на Анатол Франс, П. Г. Удхаус и др. През 1941 г. Серб публикува своя труд „История на световната литература“, който продължава да е актуален и до днес. Чете лекции по литература по Унгарското радио. След приемането на Третия еврейския закон през 1941 г. възможностите му за творческа изява все повече намаляват. Мобилизиран е за принудителен труд и умира при нечовешки условия на 4 януари 1945 г.