В романа „Господин директорът на пристанището“ интригата се сплита в провинциално градче, където има проект за изграждане на атомна електроцентрала, впоследствие замразен (може би – Белене). Веригата от събития, разкриваща отношенията между героите, се разнищва основно около съдбите на католическия свещеник - викария на църквата „Свети Павел“ монсеньор Антонио Карпенков; кмета на града; господин директора на пристанището Борис Борисов, все още изпълняващ поддлъжността доносник на ДС, въдворен в градчето, за да следи ватиканския шпионин Карпенков и съперник на попа за неговата икономка Цвети, която не си поплюва с мъжете, пропорционално на отминаващите години; лекарят Бодрос Гарабедян; цветнокож футболист и други забележителни личности, навъртащи се около тях. И всичко това на фона на ужаса и недоумението, предизвикани от трупа на заместник министър-председателя, намерен удавен в реката, възкръснал и накрая открит отново удавен. Образната система логично се обогатява с персонажи от по-нови времена – следователи, мутри, дори черния джип „Сузуки Витара“ на викария. Политическата сатира или постсоциалистически реализъм, пародия или трагедия, драма или комедия? Изберете сами! |