Смъртта и светлината - Роджър Зелазни
Смъртта и светлината | |||
| |||
1. Четири истории от утре · Вратите на лицето му, лампите на устата му · Роза за Еклесиаста · Фуриите · Сърцето на гробищата 2. Господарят на светлината 3. Една нощ през самотния октомври Странният поетичен свят на Зелазни е главозамайваща смес от забавна сатира и философски размисли. Ранните му разкази са великолепно написани – мечтателни и в същото време задълбочени. Бурният екшън „Вратите на лицето му, лампите на устата му“, емоционално разтърсващият „Роза за Еклисиаста“, смешно-сърцераздирателната басня „Фуриите“ и мрачният трагичен романс „Сърцето на гробищата“ са изумително близки до съвременната чувствителност. Сложният, интригуващ и тайнствен роман „Господарят на светлината“, донесъл на Зелазни наградата „Хюго“ през 1968 г., пресъздава хиндуисткия пантеон с помощта на науката, хвърля светлина върху връзката между човечеството и технологиите и разказва трогателна човешка история. „Една нощ през самотния октомври“ - последната книга на Зелазни преди смъртта му - е дръзко оригинална амалгама от ужаси, хумор, мистерия и фантазия: скъпоценност, излъчваща мрачен блясък. Роджър Зелазни (1937–1995) е прочут американски автор на фентъзи и научна фантастика, носител на три награди „Небюла” и шест „Хюго”.Зелазни е роден в Кливланд, Охайо. В гимназията е редактор на училищния вестник и членува в клуба по творческо писане. Постепенно преминава от разкази към новели и романи, а през 1969 г. се отдава изцяло на писателската си кариера. Той е смятан за един от лидерите на „новата вълна” в научната фантастика през 60-те години на ХХ век. Експериментира с алюзии, лиризъм и митична образност и изследва усложненията за човечеството, причинени от технологиите. Творбите му често включват митични герои, обрисувани в модерния свят. Отсеченият, минималистичен диалог е повлиян от духовитостта на класическите криминални автори. Най-впечатляващ е майсторският стил на Зелазни – прост и гладък, но крайно убедителен. Той не прибягва до гръмки думи и дълги изречения. Историята просто се лее от страниците... |