iKnigi.com

Живеем във време, когато тези комуникационни системи отдавна са изгубили ролята си на единствени и универсални носители на традицията; когато самата ценност на тази традиция и смисълът на нейното опазване са поставени под въпрос. Модерният свят предлага много алтернативни начини за придвижване от люлката до гроба, някои от които съвсем не предполагат досег с религията. Нещо повече – за мнозина стародавните маршрути на църковния ритуал са само повод за отхвърляне, очертавайки „пътищата, по които никога няма да тръгнем!“. Но дори в този случай не може да не признаем, че и днес тези древни пътища осигуряват на нашия съвременник успокояващото усещане, че все пак винаги може да поеме по някое от множеството им разклонения. Дали ще го направи в търсещата посоки младост, на склона преди последния завой, или никога – всеки решава сам.

Проф. днк Мария Шнитер е преподавател в Пловдивския университет от 1984 г. Основните научни полета, в които работи, са медиевистиката, антропологията на религиите и всекидневието. Специализирала е като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ в университетите във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн (1992-1997-2003-2017). Преподавала е българска литература и култура в университета Виена (2000-2003). Чела е лекции в Русия, Италия, Великобритания, Израел и др. Има голям брой научни публикации в специализирани издания у нас и в чужбина. Автор на книгите: Стара българска литература. №1 от поредицата Как да разбираме литературната творба, Пловдив, ПУИ, (1992, 1995); Фолклорен еротикон. Т. VI. Старобългарски текстове. Изповедни чинове. С., Изд. РОД, 1998; Молитва и магия. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2001; (ред.) Vom Körper zur Schrift. С. Изток-Запад, 2007 (с Хорст Венцел и Елизабет Вавра).