Театърът: теория и практика - Всеволод Майерхолд

Театърът: теория и практика
Автор: Всеволод Майерхолд
Обем: 584 стр.
Формат в мм.: 140х215
Издател: ИК "Изток Запад"
Твърда подвързия
Дата на включване: 2018-01-27
Нашата цена: 30.03 лв
 

Според Айзенщайн: „Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик.“ Но през 30-те години на миналия век властта използва „формализма“, за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на „формализма“ попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да си признае „грешките“.

Майерхолд не оправдава очакванията на властимащите и заявява: „Обвиняват ме, че съм формалист. Бих ви попитал: щом има формализъм, трябва да има и антиформализъм. Вероятно социалистическият реализъм е този ортодоксален антиформализъм. Ако наричате антиформализъм това, което направихте със съветския театър напоследък, аз предпочитам да съм формалист. Защото това, което се случва с нашите театри, е жалко и страшно... Преследвахте формализма, а убихте изкуството. А без изкуство няма театър!“

Скоро след това Майерхолд е арестуван с абсурдно обвинение, че е японски шпионин. Разстрелян е на 2 февруари 1940 г.

„Театърът: теория и практика“ разкрива възгледите за театралното изкуство на гениалния режисьор и дава възможност да се надникне в неговата творческа лаборатория.

- Владимир Игнатовски

Всеволод Емилиевич Мейерхолд (1874 –1940) е роден на 9-ти февруари в Пенза. Произхожда от търговско семейство. Кръстен е по лютеранския обичай и получава три имена – Карл Теодор Казимир. Увлечението на родителите му от театъра и музиката, ранните впечатления от пътуващите музиканти, от народните игри, участията му в домашни пиеси изиграват огромна роля във формирането на художествените вкусове на бъдещия режисьор. Интересът му към театъра се засилва по време на ученическите години. Във Втора мъжка гимназия Всеволод Мейерхолд бил неизменен участник в любителските спектакли, поставяни в училището . С особен успех той изиграл Кутейкин в пиеса на Фонвизин. В драматичния кръжок в Пенза Мейерхолд играе под псевдонима Ухтомски, тъй като на гимназистите било забранено не само да играят, но и да присъстват на спектакли. В спектакъла „От ума си тегли“ той не само бил актьор, но и помагал в режисьорската работа.

Сложните отношения в семейството му стават причина след гимназията Карл да приеме православието и в чест на писателя Всеволод Гаршин приема неговото първо име. След като се отказва от германското си гражданство, в руския му паспорт се вписва променената му фамилия Мейерхолд. Той заминава да учи в Московския университет, но не прекъсва връзките си с Пенза. През април 1896 г. Мейерхолд се венчава с Олга Мунт в Пензенския катедрален събор. Любимецът на публиката в Пенза, както го наричали във вестниците, продължил да играе на сцената на Народния театър по време на летните ваканции.

Всеволод Мейерхолд напуска университета и постъпва в музикално-драматичното училище на Московоското филхармонично дружество. Завършва го, когато е на 24 години, и веднага постъпва в трупата на Московския художествен театър, където изиграва 18 роли. През 1902 г. е начело на сдружението „Другарствата на новата драма“. Две години по-късно гостува в родния си град Пенза със създадения от него театър. Само за три години Всеволод Мейерхолд поставя 170 спектакъла. По това време започва формирането на художествената програма на режисьора, свързана с поетиката на символизма, с принципите и стилистиката на условния театър. Най-пълно тази стилистика намира изражение в Петербургския театър, на който от 1906 г. Мейерхолд е главен режисьор.

От 1908 г. е поканен в състава на режисурата на петербургските императорски театри, където работи в продължение на 10 години. Негов шедьовър от този период е „Маскарад“ на Лермонтов. Мейерхолд междувременно върши своята работа в създадената от него театрално-педагогическата студия. След революцията през октомври 1917 г., която Мейерхолд приветства, режисьорът издига идеята „Театрален Октомври“ и активно участва в работата на Театралния отдел на Народния комисариат на просветата. През 1918-та той постъпва в комунистическата партия. През 1921-ва организира Висши режисьорски работилници. През следващата година създава Държавен институт за театрално изкуство /ГИТИС/ и театър към него, който по-късно става държавен. От 1926 г. този театър е официално преименуван на Държавен театър „Всеволод Мейерхолд“.

От 1915-та Мейерхолд снима филма „Портрет на Дориан Грей“ по романа на Оскар Уайлд. Една година, след като преминава на работа в театър „Станиславски“, /годината е 1939-та/ Мейерхолд е арестуван, а няколко месеца по-късно – на 02.02.1940 г., е разстрелян в Бутирския затвор в Москва. През 1956 г. е признат за незаконно репресиран и посмъртно реабилитиран от Военната колегия на Върховния съд.

През 1984 г. в Пенза е открит Музей на сценичното изкуство на името на Всеволод Мейерхолд, а през 1999-та на територията на музея на големия режисьор е издигнат паметник.