iKnigi.com

Особено детайлен и буен е той в описанията, обикновено въвеждащи, на природни сцени. Фетишизмът към женски крака от рисунките тук е насочен към околната среда. Резултатът са зрелищни шествия на чудати образи, странни думи и диви метафори, в които на всяка крачка изникват изненадващи сравнения, олицетворения, паралелизми. Природата бива очовечена (например една градина е „настръхнала“, „наежена“, „окелявяла“, има плещи, изпада в лудост), а човек бива оприроден (например една ръчичка е „току-що напъпила“). Този анимизъм отново води към прастарата идея за света като едно цяло тяло, огромно тяло, което диша, гледа и чувства, неразбираемо тяло, което разказвачът се опитва да постави, вместо себе си, в центъра на писането.“

Стефан Русинов

Шулц „...понякога пише като Кафка, понякога като Пруст, а на моменти достига дълбочини, недостигнати от нито един от двамата“.

Исак Башевис Сингер

„... цялата „философия“ на Шулц – това е птица, която може да живее само в една клетка – в неговата изящна проза.“

Адам Загаевски

„Това несъмнено е магическа проза, осмислено магическа, донесла в полската литература метафората на новото време – метафора, която я е разкрепостила по небивал начин, но и я е обвързала с нова конвенция, защото магията е плен.“

Игор Клех

„Прозата на Шулц е от онези редки корпуси на литературното творчество, които произвеждат своя собствена космология. Вниманието към тайния, вътрешен живот на материята е нейната сърцевина. Именно това прави историите му да изглеждат толкова странни и неприличащи на нищо друго в модернисткия канон.“

Джейкъб Микановски

Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892 г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности – „бродещо между границите“ (Австро-Унгария – Полша – Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да се разчита като метафора, като апокриф, в които е закодирана съдбата на света.