Момичето от Америка - Моника Фагерхолм
Момичето от Америка | |||
| |||
През 1969 г. странно момиче, убивайки времето си в увеселителен парк на Кони Айлънд, записва на автомат грамофонна плоча с песен. Когато след време момичето, замесено в любовен триъгълник, мистериозно се удавя в едно финландско езеро, плочата е една от малкото следи, останали от краткия й земен път, и възбужда сред децата от селището край съдбоносното езеро желание да открият истината за случилото се. Смъртта й става част от местната тийнейджърска митология и подхранва копнежите на момчета и момичета в опасните игри на живота и смъртта. Но минава време, децата порастват и детските им игри се изпълват със страст и чувственост, описани загадъчно и красиво от Моника Фагерхолм, един от най-значимите финландско-шведски писатели днес. Писателката е прочута с необичайния си стил, сходен с този на готическия роман и филм ноар и изпълнен с дълбок психологизъм. Тя умело води криминалната интрига от началото до края, а дори и след това не разкрива всички карти, за да не пречи на читателя да продължи да се наслаждава на магическата атмосфера на половинчатото знание. Този емоционален роман за неразделната близост на две тийнейджърки печели много награди в различни страни, включително и най-престижната шведска литературна награда – „Август“. Задължителен за четене. – New York Post Заедно с Джойс Каръл Оутс и Тони Морисън, Моника Фагерхолм принадлежи към онази група писатели, които разказват емоционално богати истории и разчупват рамките. – California Literary Review Майсторски психологически трилър за момиче без драконова татуировка. – O Magazine Хипнотична история за израстването, която се гради върху мрачната, но силна връзка между две момичета, които растат в залив край Хелзинки. /.../ Могъщият талант на Фагерхолм прозира копнежите около нас, загадъчните спомени и ефирните образи. – Publishers Weekly Прозата на Фагерхолм е ослепителна и замайваща, а историята странна и красива. Писателката си играе с много от конвенциите на постмодернизма (пренебрежение към традиционната структура на изреченията, развитието на сюжета и надеждния разказвач), но те се превръщат в нещо вълшебно, плашещо, лирично и напълно завладяващо. /.../ Тъмна приказка за убийство, любов, сексуалност и приятелство. Опасността, привличането, принадлежността и отблъскването имат своето място в тази дълбоко психологическа и силно препоръчителна, предизвикателна и незабравима митична история. – The Book Reporter Как, пишейки за такива мрачни страсти, Моника Фагерхолм успя да напише такъв омагьосващ роман, плувайки в последната слънчева светлина на финландското лято? Това е чудото на проза, която е лека, игрива и мечтателна. С този роман Фагерхолм затвърждава позицията си на значим автор, пишещ за израстването, и влиза сред основните литературни гласове на нашето време. – Le Nouvel Observateur |