iKnigi.com

Някой може да реши, че да бъдеш „безумно щастлив“ е просто извинение да вършиш безотговорни глупости, като да поканиш вкъщи стадо кенгура, без да кажеш на съпруга си, защото подозираш, че той ще ти откаже, понеже никога не си е падал особено по кенгурата. Пък и без това е нелепо да поканиш цяло стадо кенгура, най-много две. Казвам го от личен опит. Но според съпруга ми най-добре било да не каня „нито едно“. Да беше ми го казал обаче, преди изобщо да наема цялото стадо. Болшинството от любимите ми хора са сериозно сбъркани, но човек никога не би се досетил, защото ние сме свикнали толкова открито да демонстрираме лудостта си, че тя се е превърнала в новата норма. Както казва Джон Хюз в „Клуб Закуска“: „Всички си имаме странности. Просто някои от нас умеят по-добре да ги прикриват.“ Напълно съгласна съм с него, освен за частта с „прикриването“. Пък и приличието е силно надценявано и вероятно причинява рак.

„Безумно щастливи“ ни приканва да прегърнем всички наши страни – и хубавите, и ужасните – и с тяхна помощ да се опитаме да открием радост по фантастични и безобразни начини. Както майката на Джени казва: Да бъдеш „луд“ може би не е чак толкова лошо. Понякога да бъдеш луд е направо идеално.

Дженифър (Джени) Лоусън (родена на 29 декември 1973 г.) е американски журналист, писател и блогър.

Тя блогърства за "чудния си малък живот" вече повече от деситилетие, което някак странно и за самата нея я прави страшно популярна. И то толкова, че на представянията на книгите й има цели тълпи от хора, някои от които я карат да се подписва върху опаковките на лекарствата й. Причината може би е в предимно черния й хумор, смесен с брутални откровености от периодите, когато психичните й заболявания се проявяват с пълна сила. Оказва се, че Джени има много сродни души. Тя е в Топ 50 най-влиятелните майки блогърки на "Нийлсън", а "Форбс" поставя блогът й като един от 100-те най-популярни сайтове за жени. Освен това е финалист в наградите за уеблогър за 2010 г. и 2011 г. в две категории - за автор с най-добър и за автор с най-хумористичен стил. През 2011 г. "Хъфингтън пост" я нарече "Най-великата личност на деня" за работата й по набирането на средства за нуждаещи се семейства.

Родом е от Тексас, завършва Държавния университет на Анджело. "Безумно щастливи" е втората й книга. "Нека се престорим, че това не се е случило" е дебютната й книга, която е бестселър на Ню Йорк Таймс в продължение на няколко седмици. Там се нарежда и "Безумно щастливи".