iKnigi.com

„Мястото или сказание за Иракли“ ме покори и промени завинаги – не само със стила и езика си, а и с потресаващите парчета светлина, достигнали до мен чрез завидното авторско съприкосновение с обиталището и със сенките на хора и животни, вдишали аромата на същото това място. Та нали обиталището – т.е. земята е нашият дом и поклон, както и нашата вяра, чрез която стигаме до мечтите си. За да се почувстваме живи и мъничко по-високи в духовния барометър на живота.

Божана Апостолова

"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът й бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това e изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла.

Йордан Велчев

Книжище – така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов „Мѣстото или сказание за Иракли“. Книжище, защото това е не просто книга, това е чудовищна книга, като тук е необходимо пояснение – чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да откъснеш очи от него. Точно по същия начин не можеш да се откъснеш и от „Мѣстото или сказание за Иракли“, и то не само заради поглъщащата те история, но и заради езика, заради писателския етос.

Димитър Б. Димов не пише като другите, но не пише и като себе си – той пише като Литературата, като истинската Литература. Казвал ми е, че цял ден може да се бори с едничка страница, за да не допусне нито едно повторение, че цял ден може да я усъвършенства, преглежда, преправя, докато не започне да звучи звънко, мелодично, с небесната хармония, за която говорят питагорейците. Това е къртовски труд, но с ангелска награда, защото да – той ни остави завършена само тази своя книга, но пък каква книга – не книга, КНИЖИЩЕ! И я прочетете, за да разберете не само как се пише, но и за да осъзнаете колко висока, колко тежаща отговорност е писането, доброто писане.

Митко Новков