Това е четвъртата книга на плевенския писател Стефан Моллов. Бавно, внимателно и неотклонно той ни посвещата в живота на лирическия си герой, поставен понякога в изключителни (за щастие или нещастие - винаги правдоподобни, понякога дори документални) ситуации, како е в увлекателния му художествен документален роман „Един мъж в женския затвор" („Каратпринт", Плевен, 1999 г.). И ето ни пред антологичната му стихосбирка „Трохи за тълпата". И тя, както и другите му книги, е осветена от себеотрицанието на неговия герой, който (зная) в голяма степен се покрива с живота и философията на автора на тази искрено и талантливо написана книга; от Вярата, която е живота му; от способността му винаги да застане на страната на унижените и оскърбените; от религиозното преклонение пред Жената и Майката, пред истинската себежертвена любов; пред децата - най-великото чудо на Природата и най-щастливото ни продължение в краткото ни битие. |