Смъртта на Нерон. Разкази и новели - Лион Фойхтвангер

Смъртта на Нерон. Разкази и новели
Автор: Лион Фойхтвангер
Обем: 240 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Колибри"
Мека подвързия
Дата на включване: 2018-05-20
Нашата цена: 13.20 лв
 

Сборникът „Смъртта на Нерон“ представя писателя в необичайна светлина – като майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалог и описания на душевни състояния, той създава завършени творби, които предизвикват вълнение не с наплива на чувства, а поради придобитото познание за скритите механизми на обществените и политическите отношения.

Още в ранните разкази, „Полет на рекордна височина“ (1929) и „Експедиция до полюса“ (1928), е набелязан един важен за днешния ни живот мотив: човекът на науката и техниката в стълкновение с природата и тайните на битието. Друга значима тема за Фойхтвангер е отношението на художника към действителността. В ироничен план разказът „След сезона“ (1936) пресъздава последните дни на един съвременен творец, затворен в своята крехка „кула от слонова кост“. Внезапното му увлечение по една обикновена, но жизнена девойка го заварва неподготвен за сложността на съществуването. Тематичният кръг в сборника се затваря с новелата „Одисей и свинете“ (1947). Писателят представя митичния Одисей, богоравния страдник, като „модерен човек“, вече изпитал „досадата от цивилизацията“.

Лион Фойхтвангер (1884–1958) е роден в Мюнхен в семейство на еврейски фабрикант. Първоначално пише драми и театрална критика. Големият му литературен успех идва с романите „Грозната херцогиня Маргарете Маулташ“ (1923) и „Евреинът Зюс“ (1925). След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, писателят поема пътя на изгнанието, а книгите му биват публично изгаряни на клада. През 1941 г. Фойхтвангер емигрира в Калифорния и живее там до смъртта си. Публикува романите „Братя Лаутензак“ (1944) и „Симон“ (1944), завършва и монументалната биографична трилогия за еврейския историк Йосиф Флавий. Голяма популярност му носят творбите „Лисици в лозето“ (1947–1948), „Гоя“ (1951), „Мъдростта на чудака“ (1952) и „Испанска балада“ (1955).