Пусни народа ми да кара сърф. Образованието на един неохотен бизнесмен - Ивон Шуинар
Пусни народа ми да кара сърф. Образованието на един неохотен бизнесмен | |||
| |||
Продължаваме да сме семейна компания и да се наслаждаваме на работата си. Нямам усещането, че се е налагало да правим компромиси с ценностите си, за да станем големи. Нямаме намерение да продаваме компанията или да я предлагаме на борсата, защото това би компрометирало мисията ни „да използваме бизнеса, за да вдъхновяваме и прилагаме решения на екологичната криза“. От 2005 г. здравословното състояние на планетата, която считаме за свой дом, не е особено добро. Обществеността в развития свят е все по-информирана за това, че планетата ни се затопля до опасни нива в резултат на собствените ни действия. Въпреки това и независимо от хилядите статии, книги, филми и предупреждения на учените и дори на военните, че глобалното затопляне е най-голямата заплаха за сигурността на човечеството, правителствата, бизнесите, вие и аз все така отказваме да предприемем смислени действия, за да разрешим проблема. Още по-тревожни са анкетните проучвания на „Галъп“ от 2007 и 2008 г., според които 38% от световното население никога не са чували за глобалното затопляне или нямат мнение по въпроса. Въпреки че някои от най-големите световни корпорации полагат значителни усилия да намалят отпечатъка си върху природата, всеки един от глобалните показатели за здравето на планетата ни продължава да сочи в грешната посока. Мрежата „Глобален отпечатък“ (Global Footprint Network) изчислява, че понастоящем надхвърляме със 150% капацитета на планетата да възобнови основни за съществуването ни „услуги“ като например чиста вода и въздух, обработваема земя, природосъобразен риболов и стабилен климат. Когато „Патагония“ стартира през 1973 г., населението на Земята беше четири милиарда, а сега е повече от седем, като прогнозата е да стигне девет милиарда до 2053 г. Но не това е най-страшното. В същото време богатството на това население нараства с 2,5 до 3% на година. До 2050 г. ще надхвърляме с 300 до 500% капацитета на планетата ни да се възобновява. Не е нужно да имате магистърска степен по бизнес администрация, за да сте наясно, че това означава фалит. Световната икономика, управлявана от правителства, контролирани от своя страна от големи мултинационални компании, е зависима от непрестанните растеж и печалби. Всичко, което успяваме да постигнем, за да имаме по-зелена, по-устойчива планета, се заличава от растежа – растежът е слонът в стаята, за който никой не иска да говори. При наличието на всички тези проблеми – глобално затопляне, неустойчиво потребление на ресурсите и неравномерно разпределение на богатствата в световен мащаб, имаме идеалния сценарий за драстична промяна в икономическия и екологичния си модел. През цялата история империите са се сривали, следвайки същия този сценарий. Ако приемете глобализацията и капитализма като една гигантска „империя“, последиците ще са катастрофални. За всичките си седемдесет и пет години на безразсъдни каскади съм бил достатъчно близо до смъртта, за да приема факта, че един ден ще умра. Това не ме притеснява особено. За всичко си има начало и край – за хората и за начинанията им. Видовете се развиват и умират. Империите се въздигат и се сгромолясват. Бизнесите растат, а след това се смаляват. Без изключение. Този факт не ме притеснява. И въпреки това ми е тежко да съм свидетел на шестото голямо заличаване на видовете, при което хората носят пряка отговорност за пълното унищожаване на толкова много чудесни същества и безценни местни култури. Особено много ме натъжава да наблюдавам тежкото положение на собствения си вид – ние, изглежда, сме неспособни да се справим с проблемите си. Злото в обществото ни става повече и по-силно и това ни кара да осъзнаем, че като по-голяма и влиятелна компания отговорностите ни към обществото и усилията ни да бъдем дори още по-отговорни също са нараснали. Постигнатото от нас през последното десетилетие и плановете ни за следващите са причината за това обновено издание на книгата. |