Те са тук. Антология - Недялко Йорданов
Те са тук. Антология | |||
| |||
Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки със своята радост и своята болка... Те ще бъдат тук и утре. И в бъдното. Защото е безсмъртен духът на сътвореното... Георги Райков |