Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, тя заема в науката свое собствено самобитно място. Повечето от трийсетината й трудове са посветени на лечението и възпитанието на децата, някои от тях – на женското начало и женствеността. През 1985 г. Долто изнася лекция по една нетипична за нея тема – смъртта и отношението ни към нея: как я приемаме, как мислим за нея, как да говорим за нея на другите и на децата. Ето някои нейни мисли:
Може би с основание смятаме, че смъртта не е събитие. Не и събитие, което някога ще изживеем – ние никога няма да изживеем собствената си смърт, както не сме изживели и собственото си раждане.
Как децата говорят за смъртта? Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва да им говорим за нея отрано. Най-често я споменават във връзка с животно. Всеки от вас е виждал как реагират децата, когато за първи път се сблъскат със смъртта. Те казват: „То изобщо не мърда!“, а ние им обясняваме: „Защото е умряло“. „Какво значи това?“, питат те, а ние не знаем какво да отговорим. | 