Свирепа арена - Джо Таскър
Свирепа арена | |||
| |||
Джо Таскър е един от най-изявените британски алпинисти, специалист в катеренето с минимално количество екипировка. „Свирепа арена“ разказва за участието на автора в първото зимно изкачване от британци на северната стена на Айгер, за стъпването на Дунагири, за първото му изкачване на западната стена на Чангабанг с Питър Бордман (считано за невъзможно по онова време), за първото изкачване по северния гребен на Кангчендзьонга, както и за двата неуспешни опита да стъпи на К2 – втория по височина връх на планетата. Това е история за всеотдайната решителност, силата и куража да следваш една цел, чиято стойност и привлекателност често са правопропорционални на риска, който трябва да поемеш и който много често изважда най-доброто у теб. Това е също разказ за напрежението и стреса от това да живееш в постоянно състояние на тревожност за дълги периоди от време, нерядко прекъсвани от кратки епизоди на ужас – всичко това често в компанията на един-единствен човек. В ръцете си държите една трогателна, вълнуваща и вдъхновяваща книга за духа на приключенството, който вечно търси нови катерачни предизвикателства, нови проблеми за решаване и трудности за преодоляване. Защото най-важно не е достигането на върха, а пътят до него. „Завладяващ разказ за изключителна смелост и невероятна издръжливост.“ Сър Едмънд Хилари Джо Таскър е роден на 12 май, 1948 г. в Кингстън ъпон Хъл, Великобритания. Израснал в семейството на ревностни католици, на тринадесет години е изпратен в духовна семинария. Седем години се обучава за свещеник, но напуска църквата и се посвещава на катеренето. Става активен член на университетския катерачен клуб, докато катери по скалните отвеси в Сноудония и Лейк Дистрикт. Постепенно вниманието му се насочва към по-трудни, скално-ледени маршрути в Алпите. Скоро, след това е привлечен от магията на Хималаите, където развива изумителните си качества на алпинист. През пролетта на 1982 г. Джо Таскър и Питър Бордман участват в експедиция за изкачване на Еверест по непреминавания дотогава Североизточен гребен. Следите им се губят на 17 май, 1982 г., когато Джо Таскър остава завинаги в прегръдката на планината, а тялото на Бордман е открито 10 години по-късно. Настоящата книга е завършена непосредствено преди заминаването на Таскър за последната му експедиция и е публикувана след смъртта му. |