iKnigi.com

Това ново и окончателно издание на майсторския труд на Чехов изяснява принципите, очертани в „За техниката на актьора“, за ключовата роля на въображението в разбирането на себе си и на ролите, които актьорите играят. „За техниката на актьорската игра“ освен това разширява публикувания по-рано труд на Чехов с:

• трийсет допълнителни упражнения;

• глава, посветена на играта на актьора пред камера;

• по-пълни обяснения на Психологическия жест, вътрешното и външното темпо и други ключови понятия в Метода на Чехов.

„За техниката на актьорската игра“ е основен наръчник за актьори, режисьори и за всеки, който се интересува от театъра.

Михаил Александрович Чехов (29 август 1891 - 30 септември 1955 г.) е руски актьор, режисьор, автор и специалист по театрално изкуство. Неговата актьорска техника е била използвана от актьори като Джак Никълсън, Клинт Истууд, Мерилин Монро и Юл Бринър. Константин Станиславски казва за него, че е най-блестящият му студент. Той е племенник на драматурга Антон Чехов.

Макар и главно сценарист, той прави няколко забележителни изяви във филми, може би най-запомнящата му роля е тази на фройдисткият анализатор в "Spellbound" (1945) на Алфред Хичкок, за който получава единствената си номинация за Оскар.

Той е роден в Санкт Петербург, син на Александър Чехов (по-големият брат на Антон Чехов) и съпругата му Наталия Голдън. Това е вторият брак на баща му, майката е руска еврейка и всъщност е гувернантката по време на първия брак на баща му. Той е отгледан в семейство от средната класа, като баща му е в имперската митническа служба, както и умерено успешен писател. Първата съпруга на Чехов (1914-1917) е актрисата Олга Чехова, родена като Олга Книпър. Дъщерята им, също кръстена Олга, е родена през 1916 г., става немска актриса под името Ада Цечова.

Чехов е смятан от руския театрален практик Константин Станиславски за един от най-брилянтните му ученици. Учил е при Станиславски в Първото студио на Московския театър за изкуство, където е играел, режисирал и е изследвал "системата" на Станиславски. Когато Чехов експериментира с афективната памет и полувава нервно разстройство, това помага на Станиславски да види ограниченията на ранните си концепции за емоционалната памет. По-късно Чехов започва да ръководи трупа, чието студио нарича "Втори московски театър".

След Октомврийската революция Чехов се разделя със Станиславски и обикаля със собствената си трупа. Той смята, че техниките на Станиславски твърде очевидно водят до натуралистичен стил на изпълнение. Той демонстрира собствените си теории в откъси като сенатор Аблейков на сцената на Петербург на Андрей Бели. В края на 20-те години Чехов емигрира в Германия и създава свое собствено студио, преподавайки физическа и въображаема система за обучение на актьорите. Той разработва използването на "психологическия жест", концепция, извлечена от символичните теории на Бели. Станиславски приема работата на Чехов като предателство на неговите принципи.

В тази техника актьорът физически разграничава нуждата на характера или вътрешната динамика под формата на външен жест. Впоследствие външният жест е потиснат и включен вътрешно, което позволява на паметта да закодира изпълнението на несъзнателно ниво. Между 1930-1935 г. работи в държавния драматичен театър Каунас в Литва. Между 1936 и 1939 г. Чехов създава "Театралното училище на Чехов" в зала "Дартингтън" в Девън, Англия. Поради бързите промени и очакваната война, заплашваща Германия, той се мести в САЩ с двойката Ане Къминг и Хенри Лион Йънг, които а по-късно стават писатели и заедно пресъздават драматично училище на Чехов.