iKnigi.com

Кучето Павлов, Вася Комуниста, Саша Карбуратора и самият Жадан, разбира се, като фронтмен – това е основният „състав“ на поукраинчената версия на „Депеш Мод“. С подобни кучета, вече извън страниците на книгите си, Жадан и до днес лети в космоса… (вж. авантитула)

Беквокалите са поверени на Какаото, Маруся-дъщерята на генерала, начинаещите кагебейци Вова и Володя, действащи под прикритие на рекламисти в моден демократичен вестник, спонсориран от братска американска фондация…

Всеки, който е бил студент, знае какво се разбира под т.нар. „студентски живот“. Всеки, който е живял в „общак“, има безброй истории, много по-интересни, по-забавни, по-жестоки от тези от казармата. Но когато това се случва в една посткомунистическа страна като Украйна в началото на 90-те години, надали онези, който не са го преживели, имат представа как се смесват култури, режими, предразсъдъци, музикални течения, марихуана, секс, алкохол. Животът е динамичен, пъстър, ексцентричен, напрегнат, странен.

А защо именно „Депеш Мод“? Авторът отговаря, че със същия успех книгата би могла да се нарича и „Пинк Флойд“. Просто това е музиката на поколението от 90-те и наистина книгата трябва да се чете под съпровода на „Депеш“.

Много бързо историята на вечно пияните, напушени и негнусливи типове се превръща в история за дружбата, омразата, предателството, надеждата и отчаянието. (…) „Депеш Мод“ е и моя история, нали и аз съм част от поколението на 90-те, поколение, което търси светлината в края на тунела.

Анджела Величко, „НВ style“

Сергий Жадан – Черният романтик на съвременната украинска литература и култура – е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат „Жадан и кучетата“ – така на галено феновете наричат собствената му ска-пънк група „Собаки в космосi“ („Кучета в космоса“). Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн – поне според сп. „Ню Йоркър“. Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят на Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил. Ако тези определения могат да се оспорват, то безпорни са две неща – критиката обявява романите му за „манифест на цяло едно поколение“, а той самият е сред шепата украински автори широко превеждани по света. Благодарение на усилията на пресата, на феновете и на литературните ултраси, той се превръща в „много вървежен“, в медийна звезда, по думите на критика Иван Дзюба, а мястото му в антологията на украинската поезия е гарантирано. Преди него, както знаем, е само собственият му духовен учител и неформален ментор Юрий Андрухович.

Жадан напълно съзнава ролята си на неофициален бард от Източна Украйна и моралната отговорност, която носи за думите си. Не са много хора от неговата част на „географията“,чиито думи достигат отвъд нейните граници (сп. „Ню Йоркър“).

Жадан превежда поезия от немски (Паул Целан), английски (Чарлс Буковски), белоруски, руски. Неговите собствени поетически и прозаични текстове са преведени на немски, английски, полски, сръбски, хърватски, литовски, беларуски, руски и арменски и т.н., и са отличени с много национални и международни награди. Романът му “Ворошиловград” печели наградата за литература „Ян Михалски” в Швейцария. През 2017 г. е удостоен с държавната награда „Василий Стус“ за особен принос към украинската култура и активна гражданска позиция.