Книгата е посветена на християнската адаптация на древния митологичен мотив за змееборството и на неговото разпространение във византийската и в славянската агиография. Трудът се състои от три глави, в които е изследвано влиянието на мотива при формирането на всеки от трите култа – на Теодор Тирон, Теодор Стратилат и Георги Победоносец. Проследени са появата и развитието му в произведенията за всеки от тримата светци – от лишеното от драматизъм убийство на живеещ в храстите звяр през символичната победа над чудовището с помощта на молитвата и кръстния знак до усложняването му в наратива за спасяването на царската дъщеря и покръстването на езическия град. На фона на византийската и други неславянски традиции са разгледани всички южнославянски преводи, редакции и преработки на Чудото на св. Теодор Тирон с майката и змея, Мъчението на Теодор Стратилат от Авгар и Чудото на св. Георги със змея, анализиран е ръкописният им контекст и особеностите на езика им. Направените заключения формират сложната картина на тяхната поява и разпространение в южнославянската традиция. В нея те функционират на различни равнища – като творби за извънцърковна употреба с поучително-занимателно предназначение или като част от храмовото богослужение. Във втората част на книгата са публикувани изцяло всички изследвани произведения, което ги прави достъпни за изследователи, студенти и широк кръг читатели и любители на старобългарската литература.
Ана Стойкова е доктор на филологическите науки, доцент в Института за литература при БАН, изследовател на средновековните славянски литератури. Научните ѝ интереси са в областта на кирилометодиевистиката, агиографията и агиологията, текстологията, компютърната обработка на средновековни славянски ръкописи. Главен редактор е на сп. „Старобългарска литература“ и е автор на книгите „Физиологът в южнославянските литератури“ (1994), „Първоучителят Методий“ (1995), „Славянският Физиолог: Византийска редакция. Електронно издание на текста и сравнително изследване“ (2011), „Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в южнославянската средновековна традиция“ (2016), както и на десетки студии и статии. | 