Одринско е най-слабо изученият край от българските области. Както вниманието на Екзархията, така и онова на нашите учени, бе обърнато досега главно върху Македония. И затова този край остана слабо познат на нашето общество. С тая си работа, която в съкратена форма – като сказка – прочетох на 2 март т. г. в аудитория 45 на Софийския университет от името на географското дружество, аз се стремя да запълня тая празнота; постарах се да събера сведения за историята, етнографията, революционните борби и борбите за църковна и училищна независимост на българите от Одринска Тракия; да приведа доказателства, че тая област е българска, че българското население в тоя край е участвало наравно с другите българи в градежа на историческия и на културния живот на България, което му дава правото да иска да бъде политически господар над родната си земя.
Ползвам се случая да благодаря на господата проф. Златарски и Б. Цонев, на д-р Н. Михов, на директорите на Народната библиотека и Народния етнографски музей, на техните помощници, на бившите революционери Я. Попов, Д. Ташев, Д. Янков, Г. Калоянов, както и на всички лица, които ми дадоха съдействие при събиране на сведенията.
София, март 1919 г. | 