Унесът и страданието на Тома Галус - Иво Андрич

Унесът и страданието на Тома Галус
Автор: Иво Андрич
Обем: 304 стр.
Формат в мм.: 140х215
Издател: ИК "Изток Запад"
Мека подвързия
Дата на включване: 2019-11-24
Нашата цена: 18.20 лв		 
Иво Андрич (1892–1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение „Млада Босна“ той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза „Екс Понто“, чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество.

Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой автобиографичен двойник. През 1968 г. писателят споделя с българския критик Светлозар Игов, автор на монография за неговото творчество, че пише роман за срещата на балканския човек с морето. Но до смъртта му от този замислен роман излизат само няколко фрагмента. През 1989 г. Игов издава под заглавие „Летуване на юг“ във Варна петнайсет Андричеви разказа, свързани с морето, слънцето и водите, сред които има и разкази за слънчевите екстази на Галус.

През 1992 г. сръбската изследователка на Андрич и управител на Андричевата фондация Жанета Джукич Перишич издава в Белград под заглавие „На слънчевата страна“ негов недовършен роман, чийто герой е също затворникът Тома Галус, но въпреки слънчевото заглавие този роман разказва за борбата на героя със Сатаната, олицетворен от неговия съкилийник – престъпника Постружник. Настоящото издание за пръв път събира двата романа за едноименния герой в една книга под заглавие „Унесът и страданието на Тома Галус“.

Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 г. в с. Долац край Травник (Босна и Херцеговина). Завършва гимназия в Сараево (1914). Започва да следва във Философския факултет на Кралския университет в Загреб, а по-късно се прехвърля във философския факултет на Ягелонския университет в Краков. През есента на 1923 г. се записва във философския факултет в Грац, където получава докторска степен през 1924 г.

През 1926 г. Иво Андрич е приет за член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Заради участие в национално­освободителното движение "Млада Босна" по време на Първата световна война е затварян и интерниран.

През 1914 г. Дружеството на хърватските писатели в Загреб публикува шест негови стихотворения в проза в обзорния алманах "Млада хърватска лирика". Първата му поетическа книга "Ех Роnto" излиза през 1918 г., а през 1920 г. първата му прозаическа книга "Пътят на Алия Джерзелез".

От 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. По време на войната живее в усамотение в Белград, където пише трите си романа "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата", които излизат през 1945 г. След Втората световна война е професионален писател в Белград и се радва на най-високо национално и международно признание. През 1961 г. му е присъдена Нобелова награда за "За епическата сила".

Умира на 13 март 1975 г. в Югославия.