iKnigi.com

С въведение от съставителя на изданието Сону Шамдасани и предговор от Улрих Хьорни

Превод от немски: Пламен Хаджийски

Червената книга (Liber Novus) на швейцарския психиатър и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг (1875–1961) е непубликуван приживе на автора труд, собственоръчно написан и изрисуван дневник на сънищните и будните му видения, споходили го в периода 1913–1929 г., и оформен като илюстрован средновековен ръкопис, предназначен да бъде съзидан от образ и слово храм на душата.

Книгата, издадена на немски и английски език за първи път през 2009 г., е плод на дългогодишен психологически експеримент, при който Юнг, следвайки примера на античните герои Одисей и Орфей, се осмелява да предприеме νέκυια (некия) – да слезе в бездната на онова, което по-късно сам ще нарече колективно несъзнавано, и да предостави собствения си живот – тялото, душата, ума, дори кръвта си, за арена на праобразите, обитаващи незнайните небеса и преизподни, от които е съставен човекът. Макар да се радва на рано постигнала го светска слава, той се впуска в това пътешествие, по-късно наречено метод на активно въображение, надявайки се отново да намери и да възвърне изгубената си в суетното лутане душа.

В хода на мистерийната драма от несъзнаваното нахлуват неподозирани съдържания, които приемат множество образи, между които тези на старозаветния пророк Илия и юдейската принцеса Саломе, на героя от нибелунгския епос Зигфрид и джуджето Миме, рицаря на Граала Парцифал и кабирите от Самотраки, раннохристиянския анахорет Амоний и божествения шумерски герой от епоса за Гилгамеш (Издубар), предпотопния Овидиев маг Филемон и неговата житейска спътница Бавкида. Воден от архетипния Филемон, Юнг се среща и разговаря с душата си, която се явява ту като змия, ту като птица, слуша седемте поучения на Филемон към мъртвите, от които научава за предвечното съществуване на единия новороден в душата му Бог, повелител на гностическата Плерома.

Сблъсъкът с несъзнаваното, описан в Червената книга, се оказва първовеществото (materia prima), от чието нажежаване и стапяне в сърцето на Юнг през следващите десетилетия изкристализира крайъгълният камък (lapis) за житейското дело (opus) на най-влиятелния и най-оспорвания изследовател на човешката душа, творил през ХХ век – неговото тайнство на единението (mysterium coniunctionis).

Liber Novus, хрониката на този сблъсък, е считана от Юнг за източник на всички идеи, намерили отражение в късното му творчество. Държана в тайна до деветата година на ХХI век, тя е парадоксален случай в историята на четенето след Гутенберг с мощните последици, които е предизвикала -преди още да бъде публикувана.

Десет години след счупването на поставения върху нея вековен печат на мълчанието тя вече е в ръцете и на българския читател.

Пламен Хаджийски

Карл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в немскоезично семейство на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.

През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Сериозно несъгласие между двамата се появява през 1912 г. със статията на Юнг Wandlungen und Symbole der Libido (Psychology of the Unconscious, 1916), в която той се противопоставя на основните идеи на психоанализата. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с Фройд и поставя началото на „аналитичната психология“.

Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.