„Загадките на безумието“ (2004) е миниророман, в който, като в „Хроника на камък“, албанската действителност от началото на комунистическия режим е представена през неразбиращия поглед на детето, каквото е по същото време самият автор. В това донякъде автобиографично произведение, написано с присъщия на Кадаре усет за абсурдното, виждаме както братовчеда, проиграл за три дни къщата си, и оскърбения чичо, посегнал към револвера, така и една комунистическа партия, която излиза от нелегалност, въпреки че вече е взела властта, която забранява преподаването на френски, латински и гръцки (дали няма да забрани и албанския, пита се детето) и въвежда единствено руския. Само добрият дядо, който толкова прилича на основателя на албанската държава, може да даде обяснение на загадъчните събития и на не по-малко загадъчните отношения в семейството и в обществото. „Загадките на безумието“ е и автоиронична творба, и специфична пародия на предишните романи на Кадаре. Макар и малка по обем, книгата се нарежда до големите произведения на бележития албански писател.
Албанският писател Исмаил Кадаре (р. 1936 г.), завършил албанска литература в Университета в Тирана, е автор на десетина стихосбирки и на близо петдесет произведения в проза. Бързо става популярен в родината си, където е удостоен с няколко награди. Изключително добре е приет и в чужбина.
През 1982 г. обаче е обявен за „враг“ от Съюза на албанските писатели. Обвинен в прикрита критика на комунистическия режим, той изпада в немилост и е принуден да публикува изключително в чужбина. През 1990 г. емигрира във Франция. Кадаре е носител на международната награда „Чино дел Дука“ (1995), на първата международна награда „Ман Букър“ (2005), на Наградата на принцесата на Астурия (2009) и на наградата „Ерусалим“ (2015).
Подобно на Филип Рот, Милан Кундера и Харуки Мураками, той е многократно номиниран за Нобеловата награда за литература, без и до днес да бъде удостоен с нея. | 