Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна „единна социалистическа нация“ и за повсеместен „български родов корен“, в края на 1984 г., комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. След фактическия провал на асимилаторската кампания режимът решава да се освободи от тази общност с други средства, като през лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са оставени да пресекат границата под натиска на надигащата се националистическа вълна в страната.
Сборникът предлага единадесет гледни точки към генезиса, хода и последиците на събитията от 1984 – 1989 г., които представляват най-мащабното етническо насилие през българския XX век.
СЪДЪРЖАНИЕ
Румен Аврамов
Ретроспекции към насилието
ИСТОРИЯТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ
Стефан Дечев
Българската историография и протоидеологията на така наречения възродителен процес
Румен Петров
Към разбирането на „спонтанната подкрепа отдолу“ на „възродителния процес“
ПОВРАТНИ ТОЧКИ
Лиляна Александриева, Деян Кюранов
Българизирането на България (1984 – 1985)
Томаш Камузела
Думите имат значение: между политиката и обективността
Момчил Методиев
За някои косвени, но трайни последици от „възродителния процес“
ПАМЕТ, ТРАВМА, ВИНА
Евгения Иванова
„Възродителният“ процес в колективната памет
Зейнеп Зафер
Откровение за трагичното минало: антисимилаторската литература на жертвите
Любомир Пожарлиев
Травма/вина в спомените за „Възродителния процес“: стратегии за справяне
Антоний Тодоров
Извлякохме ли поука от „Възродителния процес“?
НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО; ВСТРАНИ В ПРОСТРАНСТВОТО
Волфганг Хьопкен
По-сложно от „етническото прочистване“: емигрирането на турци и мюсюлмани от Балканите в историческата перспектива | 