Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията си на прагматична основа. В края на първото десетилетие на XXI век, с обявяването на инициативата „Един пояс, един път“, Китай си постави амбициозната цел да оформи контурите на нов тип глобализация, основана на многоизмерната свързаност и ключово място в този процес заема Централна и Източна Европа.
За автора:
Тодор Радев е завършил „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска теза „Концепцията за „тройното представителство“ на Дзян Дзъмин: идеологически и политологически аспекти“. Бил е хоноруван преподавател по „Политически идеи и практики в страните от Източна Азия“ в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, специализирал е „Международни отношения на Китай“ в университета „Сун Ят-сен“ в Гуанджоу и Сямънския университет. Автор е на книгите „Китайците“, „Един пояс, един път“: китайската перспектива“, преводач и редактор е на „Китайската мечта за велико национално възраждане. Избрани откъси от речи и изказвания на Си Дзинпин“, „Светът е взаимосвързан: логиката на „Един пояс, един път“, „Здравей, Китай!“ (мултимедиен културен поглед в 100 теми“, „Китайско-български тематичен речник“, автор е на редица публикации, свързани със съвременното политическо и идеологическо развитие на съвременен Китай. От 2009 г. работи като журналист и редактор в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. | 