С безкрайна благодарност към планините, които пребродих, и всичко, което научих в суровата им школа през годините на моята младост.
„Валтер Бонати беше последният и най-значим представител на класическия алпинизъм“. Това са думи многократно изричани от Райнхолд Меснер, с които най-добре може да бъде описано величието на алпиниста, роден в Бергамо и израснал в Монца, преди да започне да се занимава с алпинизъм и да заживее сред и за планината.
По време на своята шестнадесет годишна кариера в алпинизма Бонати успява да бъде едновременно номер едно с премиерните си изкачвания в Доломитите и на Монблан, и в експедициите си до осемхилядници като Гашербрум IV. Това изкачване Бонати прави заедно с Карло Маури по премиерен маршрут през далечната 1958 г. Описанието на всички тези постижения, някои неповторени и до днес превръщат книгата му „Моите планини“ в изключително специална. Но тази книга е и нещо повече, това е първата книга, която Бонати пише и която се превръща в крайъгълен камък в литературата за алпинизъм. След близо 60 години от нейното написване тя продължава да е изключително актуална и жива, точно както класическите произведения в световната литература.
В „Моите планини“ Бонати разказва за постиженията си през първите десет години посветени на алпинизма, но за разлика от предшествениците му и на тези след него, той не описва толкова надморската височина, условията или температурата, колкото емоциите, които може да изпита по време на сблъсъка с дивата природа един човек. Това е голямото предимство на книгата, която държите в ръцете си. Тя има изключителна литературна стойност и би било грешка да я разглеждаме само като специализирана книга посветена на планината.
Когато пише „Моите планини“ Бонати е едва на 30 години. Вярно е, че сега той е признат от всички за най-великия алпинист на своето време, но също така е вярно, че в един дълъг период той не е имал възможност да издава своите книги, за да стигнат те до читателите и да се превърнат, след време в шедьоври. В най-добрия случай той е можел да разчита на журналистически публикации, но истината е, че не е можел да вярва на никого. В личния си живот Бонати е имал големи разочарования свързани с алпинизма и хората, с които е участвал в експедиции.
Най-голямото от тези разочарования, на което е отделено важно място в книгата, е свързано с експедицията до K2 през 1954 г. Бонати взема участие в голяма италианска експедиция, която прави първото изкачване на втория най-висок връх на Земята. Това е изключителен подвиг, който се следи с огромен интерес в цяла Италия. Светът също е вперил поглед към амбициите на италианците да изкачат осемхилядник, след като до момента само три осемхилядника са били покорени. По време на тази експедиция Валтер Бонати не стига до върха, но успехът на двамата алпинисти изкачили К2 се дължи на него. На саможертвата, която прави, за да качи тежките кислородни бутилки необходими за финалната атака на върха. В официалния доклад на експедицията този невероятен принос е „забравен“. За Бонати честността и последователността в действията
винаги са били от голямо значение, той не е бил в състояние да приема компромиси. Бонати никога не прощава тази измяна и тук не става въпрос за лична измяна, а за предателство към истината и фактите. Тази случка го убеждава, че той трябва да продължи своят път свързан с планините и алпинизма, но сам.
Още от дете Бонати е известен със своята упоритостсилна мотивация и дух на истински приключенец. Той поглъщал с интерес историте на Емилио Салгари и Джек Лондон, които „посели“ и „отглеждали“ семенцето на изследовател на последните диви места на Земята, на които той ще посвети голяма част от живота си. В ранните си юношески години четенето на книгите бил начинът, по който младият Валтер се спасявал от мисли за несправедливостта на Втората световна война. Посветен на книгите и вдъхновен от великите писатели, той започва да пише историята на своите приключения и, дори в началото стилът му да е по-скоро наивен, съдържанието на статиите, публикувани в редица вестници и списания, привличат вниманието на известния италиански издател Арнолдо Мондадори. Така светът има възможност да се докосне до историята на Валтер Бонати и неговите невероятни изкачвания, които са в основата на историята на алпинизма.
Сандро Филипини, журналист,
писател и автор на множество филми за алпинизъм
Валтер Бонати е роден на 22 юли 1930 г. в Бергамо, Италия. Смятан е за най-големия алпинист през 50-те и 60-те години на ХХ век и личност с огромен принос в развитието на световния алпинизъм. Бонати е автор на забележителни и много рискови солови изкачвания в Алпите, сред тях са соло премиера по западния ръб на Пти Дрю (известен след това като Ръба на Бонати) и реброто на Майор, зимна премиера по директен път в северната стена на Матерхорн и много други. Участник е в италианската експедиция за изкачването на осемхилядника К2 през 1954 г. Освен алпинист с вдъхновяващ път, Валтер Бонати е един от най-талантливите писатели на планинарска тема. Животът му е изпълнен с предизвикателства, упоритост, радост и дълбока печал, разочарования, дързост и победи, но преди всичко – с любов към планината. Валтер Бонати умира на 13 септември 2011 г. на 81 години. | 