Трудът на Недялка Драганова Цанкова-Людсканова позволява да се откроят две характерни особености на нейния похват: неприкрита симпатия към Ал. Людсканов и Др. Цанков като две изключително скъпи за нея личности. И от друга страна – безпристрастност при описание на тяхната обществено-политическа дейност. При това, когато говори за тях като общественици и политици, стремежът ѝ е бил, доколкото това е било възможно, да документира и с източници един или друг момент от тяхната дейност. Това придава до голяма степен документален облик на нейните спомени, което повдига твърде много тяхната стойност като извор не само за обществения път на Др. Цанков и Ал. Людсканов, но и за немалко събития от историята на България през разглежданите от нея две исторически епохи.
Казваме „две епохи“, защото наистина Освободителната война от 1877–1878 г. е разграничителна черта между Възраждането и следосвобожденския период.
Съставителство: М. Куманов , А. Златева
| 