Тъмни алеи - Иван Бунин
Тъмни алеи | |||
| |||
„Тъмни алеи“ е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления – красива, загадъчна, обречена, еротична, болезнено съхранена в паметта, но единствено като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с фин психологизъм и изтънченост на стила, проникнати от елегантна чувственост, историите в сборника са варианти на мистериозния диалог между Тялото и Душата, деликатно изследване на границите в изобразяването на страстта. „Тъмни алеи“ е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в спомена и в красотата на езика, но безмилостно разрушена в повратите на историята. За първи път сборникът „Тъмни алеи“ се издава на български език в своята цялост. Иван Бунин (1870–1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933). След Октомврийската революция (1917) Бунин емигрира във Франция, където се включва в интелектуалния и обществения живот на руската емиграция. През този период издава повестта „Любовта на Митя“, разказа „Слънчев удар“, романа „Животът на Арсениев“, сборника с разкази „Тъмни алеи“ – произведения, които го нареждат сред най-големите прозаици на XX век. |