Изминали са 4 години от битката при Серингапатам. Редник Ричард Шарп е произведен в чин „Сержант“ и служи в склад в Серингапатам. Един ден командването му възлага да вземе заловените боеприпаси от Чизалджион – „жалка крепост, обрамчена от бодливи храсти, на границата на Хайдерабад“. Шарп е изпратен до местоназначението с малък отряд. Но изведнъж, малко след Шарп, друг гост пристига в Чизалджион – майор Уилям Дод: „Той беше дълъг като върлина англичанин с издължено бледо лице, с мрачно изражение. Беше рядка порода – офицер, дезертирал от Източноиндийската компания, при това не сам, а заедно със сто и трийсет от подчинените си сепои“. Дод ще избие войската в Чизалджион и единственият оцелял ще бъде сержант Шарп... Съдържанието извиква интерес не само с преследването на Шарп и на полковник Маккендлис, познат на читателя от първата книга, на Уилям Дод, дезертьор и убиец, но и с една от най-славните битки в историята – тази при индийското селце Асей, влязло във военната история благодарение на гения на млад генерал, Артър Уелсли, който по-късно ще победи Наполеон при Ватерло. И точно по време на тази пълна с шеметни обрати битка невероятната смелост и бойни умения на Шарп ще се разгърнат с пълна сила. Ще го видим разколебан между лоялността и копнежа за офицерски нашивки. Ще разберем, че умее да обича и да бъде галантен. (О, да, в този роман сред грохота на оръдията се разгръща красива любовна история!) Ще разберем, че за Шарп честта е по-важна от блясъка на скъпоценните камъни. |
