Един бивш шпионин разказва приключенията си в Европа и извън нея, и най-вече в Словакия. Младежът, към когото се обръща – когато не се обръща към своя някогашен любовник полковник от контраразузнаването – остава безмълвен през цялото време. Не особено приказлива е и бившата краварка и бъдеща доцентка Стела 2, с която бившият шпионин е поддържал по собствените му думи „междучовешки отношения“. Най-голямо място в романа е отделено, разбира се, на словаците, обект на присмеха и горчивата симпатия на безименния разказвач. Ироничният стил, богатството на намеци и препратки, вмъкването в текста на истински и измислени личности, абсурдните ситуации и комичните им тълкувания, всичко това прави от този кратък роман – роман бурлеска, роман мистификация – шедьовър не само на словашкия, но и на средноевропейския постмодернизъм. А кой е младежът ще разберем в самия му край, малко преди знаковото финално изречение: „Зелен е конят на живота! – извика полковникът и весело изцвили“.
Павел Виликовски (1941–2020) е писател и преводач, автор на дузина романи и новели, един от най-видните представители на словашката литература. Започва да пише още през 60-те години, но публикува активно едва след промените в Чехословакия. Двукратен носител на най-голямата словашка литературна награда „Анасофт Литера“, той е и два пъти удостоен с престижната средноевропейска награда „Виленица“. Романът „Зелен е…“ излиза през 1989-а, годината на Кадифената революция. | 