Всички искаме да кажем нещо на онези, които сме загубили...
Телефон, който отнася гласовете по вятъра вместо по жицата, свързва хиляди японци с техните починали близки. В кабината насред градината Бел Гардия живите намират сили да говорят с мъртвите и малко по малко да превъзмогнат своята мъка.
Когато 30-годишната радиоводеща Юй губи майка си и дъщеря си при цунамито от март 2011 г., тя не знае как да продължи напред. Но срещата ѝ с Такеши, млад вдовец, чиято дъщеря е спряла да говори след смъртта на майка си, ще върне радостта в живота ѝ. При Телефона на вятъра двамата ще открият, че любовта е чудо, а чудото се случва, когато най-малко го очакваме.
Историята в „Споделено с вятъра" ни отвежда до реално място в североизточната част на Япония, като деликатно засяга темата за трагедията от 2011 г. и едновременно с това ни потапя в един крехък, но обнадеждаващ свят. Тя ще стопли сърцата ви дори когато имате чувството, че ги разбива.
Лаура Имай Месина е родена в Рим и е завършила литература в университета в Сапиенца. Мести се в Токио, когато е на двадесет и три, и защитава докторска степен по сравнителна културология с дисертацията си за японската писателка Йоко Огава. В момента е преподавател по италиански език в някои от най-престижните университети в японската столица. | 