От ерата на неогена е останало само едно свидетелство – намереният във вана дневник на един таен агент, тръгнал по следите на Инструкцията, от която трябва да разбере каква е възложената му Мисия. От стая в стая, от етаж на етаж и от коридор в коридор в разположен дълбоко под земята правителствен комплекс разказвачът се оказва увлечен в една параноична антиутопия, в която нищо не е такова, каквото изглежда, нито каквото не изглежда. Всичко е свръхсекретно, всеки подозира всекиго, враговете са колкото вездесъщи, толкова и неизвестни. В този враждебен свят цари хаос, шпиономания, двусмислие и измама, а ваната е единственото убежище на докарания до границите на безумието герой. С „Дневник, намерен във вана“ големият класик на научната фантастика излиза извън рамките на жанра, създавайки един смразяващ, кошмарен свят, подобен на въобразения от Кафка и Борхес, свят с дълбок подтекст и ужасяващи препратки, в който всяко име напомня друго име и всяко действие поражда непредвидено противодействие.
Полският фантаст Станислав Лем (1921-2006), носител на многобройни полски и международни награди и преведен на над 40 езика, е отдавна известен в България. Романите му „Соларис“, „Едем“, „Сенна хрема“, „Облакът на Магелан“, циклите му за роботите, за Ийон Тихи, за пилота Пиркс са любими на поколения български читатели.
„Дневник, намерен във вана“ е сред малкото му непреведени у нас произведения досега. | 