Това е книга за контрастите – как от високо индустриализирана страна (в края на 80-те години ХХ век), чрез прехода (след 90-те години) към отворено пазарно стопанство от либерален тип, България се деиндустриализира и придоби стопанство от сервизен тип. Най-големият „грях“ на такова стопанство е, че то не може да развие и поддържа собствени, вътрешни източници на натрупване и растеж. Последиците за националния суверенитет са очевидни – страната се превърна в пазарен придатък на чужди, далеч по-мощни икономики; растежът се осигурява изключително за сметка на „фетиша“ на чуждите инвестиции и дълга. Членството ни в ЕС само засили това състояние на нещата, оттук, читателят може да получи убедителни доводи, когато разсъждава за вредите и ползите от него….
Автора |
