Локдаун - Вирусът не е причината, а удобният виновник за най-големия рискован експеримент с човечеството - Михаел Морис

Локдаун - Вирусът не е причината, а удобният виновник за най-големия рискован експеримент с човечеството
Автор: Михаел Морис
Обем: 360 стр.
Формат в мм.: 140х215
Издател: ИК "Дилок"
Мека подвързия
Дата на включване: 2021-01-16
Нашата цена: 20.93 лв
 

ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ Е НОВАТА НОРМА!

• Как можем така да организираме отдавна очаквания системен крах на световната икономика, че за него да няма дори един виновен?

• Как да премахнем използването на пари в брой, без населението да се противопостави?

• Как да предизвикаме хиперинфлация без вина на политиката и банките, след което да преразпределим всички пари отдолу нагоре и въведем нова валута?

• Как без проблеми да заобиколим разпоредбите за защита на личните данни и да установил повсеместен и пълен контрол върху всички хора?

• Как забраним провеждането на събрания и демонстрации, без да срещнем съпротива?

• Как да накараме хората да се имунизират и чипират доброволно?

• Как да редуцираме световното население, без да събудим ничие подозрение?

• Как да премахнем демокрацията и националните държави и да прехвърлим цялата власт над човечеството в ръцете на наднационален експертен съвет?

• Как да ограничим и заглушим свободното изразяване на мнение, без да обвиняваме за това политиката и пресата?

За тези неща се нуждаем от събитие, което да бъде толкова сплашващо, че хората сами и доброволно да се откажат от конституционно гарантираните им права и от всички досегашни убеждения, навици и идеали. За целта е нужен един невидим враг, който не може да бъде победен, защото постоянно се променя и винаги удря коварно и безжалостно. Необходимо е нещо, което засяга всички нас, но е непонятно и предизвиква у всички хора страх и ужас. И точно това преживяваме днес!

НАУЧЕТЕ КОЙ СТОИ ЗАД ВСИЧКО ТОВА И КАК ЖИВОТЪТ НИ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ДРАСТИЧНО!

ДОБРЕ ДОШЛИ В НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД!

Предговор

ПЪРВА ЧАСТ – ИЗХОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

90-те – Високомерието рядко води към добро

Когато гасим огъня с масло

Октоподът

Когато редът излиза от релсите

Нови властови отношения

Двумисъл

Началото на края

Шокът „Никсън“

Еврото

Икономически цикли – БУМ и СРИВ

Валутни войни

Америка преди всичко!

Всичко е супер!

ВТОРА ЧАСТ – ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА

Експериментът

Събитие 201 – Оракулът

Пандемията

Бил Гейтс разсъждава

Джон Хопкинс и расовата хигиена

Останалите експерти

Климатът като религия

Експериментът – Събитие 202

Блокада

Обобщение на фактите

Междинно наблюдение

ТРЕТА ЧАСТ – ДЕН НА РАВНОСМЕТКА

Объркване и гняв

На лично ниво

Големият крах

Прекрасният нов свят

Метаниво

Послеслов

Приложение – Бил Гейтс искаше да подкупи Нигерия

Литературни и електронни източници

Източници на илюстрациите

Именен регистър

Регистър

Предговор

След излизането на последната ми книга Фалшиви новини през май 2017 г. – бях твърдо убеден, че повече няма да пиша. Постепенно спрях да публикувам и статии, като напълно обърнах гръб на тази дейност, защото имах чувството, че съм казал всичко. Не желаех постоянно да се повтарям. Нито да доскучавам както на себе си, така и на читателите, но след събитията от последните седмици просто нямах друг избор, освен да се обадя на моя издател и да му предложа новото ми писание – което страшно го изненада. Бъдете сигурни, че няма да скучаете!

Днес е събота, 28 март 2020 г., минава 3 часа следобед. Седя у дома зад бюрото, междувременно вече наречено „хоум офис“ и радостно гледам през прозореца. След една седмица без самолети и кемтрейлс небето е искрящо синьо. Сивият воал, който през годините постоянно закриваше Слънцето, е изчезнал заедно с шума, причиняван от въздушния трафик. Тези дни нищо не ме смущава – нито самолети, нито хеликоптери нито автомобили. Блажената тишина ми позволява кротко да се наслаждавам на птичето чуруликане в клоните на дърветата. Толкова е спокойно, че дори се чудя колко бързо свикнах с принудителния домашен арест и свързаните с него предимства на притихналото и забавено ежедневие. Светът отведнъж стана такъв, какъвто го помня от детството и младостта – стига да не се поддам неволно на пропагандата, която днес се нарича „новини“. Ясно ми е, че докато пиша книгата, не мога да се изолирам напълно.

Тази нощ преминаваме от зимно към лятно време, т.е. превъртаме стрелките един час напред. В миналото мнозина постоянно се оплакваха по форумите. Журналистическите статии обсъждаха колко объркващо действа промяната върху вътрешния часовник на хората и колко сериозно смущава техния биоритъм. А отпускарите, които доброволно вземаха самолета и безпроблемно преодоляваха часови разлики от шест или седем часа, охотно критикуваха едночасовото отклонение, случващо се два пъти в годината.

Сега обаче повечето от тези хора мълчат, блокирани в домовете си на американския и европейския континент. Отведнъж много неща сякаш изгубиха своето значение. Дори познатите агресивни нахалници от супермаркетите внезапно спазват даже прекалена дистанция. Най-големите устатници сега са необичайно тихи под нахлузените маски. Признавам, че истински се наслаждавам на тази невиждана досега житейска ситуация. Приятно ми е, че не трябва да усещам в тила лошия дъх на стресирания и самовлюбен съгражданин, според когото не съм наредил покупките достатъчно бързо на лентата, а после не съм се изпарил мигновено. Наистина съм доволен, че хората вече не се катерят по гърба ми и са превключили на два пъти по-ниска скорост. Чувствам как забавеният градски ритъм ми действа благотворно. Същевременно обаче знам, че мирът и спокойствието са измамни. С всеки изминал ден, през който стоим затворени, проблемите се натрупват. Те влошават и без това усложнените икономически процеси, да не говорим за здравословните, психическите и социалните последици.

Тук се осъществява нещо голямо, което по всички правила на закона и разума не биваше да се случи. Реакциите към тази привидна корона-пандемия далеч надхвърлят всичко преживяно досега. Отдавна предсказах краха на системата, виждах го да се задава – но неговият причинител наистина ме изненада!

Небето е синьо, всичко изглежда мирно и спокойно, но на този идиличен фон сме свидетели на най-големия срив за всички времена. Това, което преживяваме днес, е умишленото разрушаване на световната икономика и досегашната парична система. Многобройни сили са впрегнати да префасонират според своите желания цялостната екологична и социална структура под прикритието на застрашеното човешко здраве. Старите конструкции биват разрушени преди още да е ясен нито видът, нито строителят на новите. Китайското правителство създаде прецедент, който западните държави последваха с неочаквано единомислие. През следващите месеци представите на повечето хора ще експлодират – ще имаме нужда от здрави нерви, добри приятели и надеждна информация.

Ще се смутят най-вече младите, които досега не са преживявали война или голяма криза, израсли са в благоденствие и излишества, затова приемат свободата и гражданските права за нещо естествено. Който до вчера се е вълнувал емоционално от рекламата на новия айфон или друг смартфон, в близко бъдеще наистина ще има нужда от повечко тоалетна хартия. Който е смятал, че най-големите световни проблеми са СО2 и бавното изграждане на мрежата, ще се сблъска със своите висши страхове и демони. Връщане към нормалността а`ла 2019 няма да има, това е ясно, но може би е възможно да повлияем върху онова, което ще последва.

Всяка криза е и шанс – както в личен, така в духовен и икономически аспект. Големите стагнации крият в себе си и сериозни възможности, а нашите съвременни предизвикателства не могат да се решат с държавна финансова подкрепа. Това не е ставало в миналото, няма да функционира и в бъдеще. Нужно е нещо повече от пари, за да се измъкнем от дяволския кръг на зависимостта от една болна система. Необходими са информация, кураж, хладнокръвие, креативност и издръжливост.

Като човечество или заедно ще израснем, или вкупом да загинем, но за да продължим напред, трябва да знаем къде сме. Ето защо в първата част на книгата не мога да избегна някои повторения. Те са неизбежни, за да изясня как сме стигнали до тази точка на развитието и да си помогнем да не дублираме старите грешки.

Всички ставаме свидетели на извънредни събития, които здраво ще разтърсят мнозина от нас. Това е шанс да напуснем комфортната зона и съзнателно да поемем по нов път, да изоставим ролята на жертви и да вземем живота си в свои ръце. Коронавирусът не е причина за случващото се през 2020 г., а само привидният причинител!

Благодаря ви, че отделяте от времето си, за да четете тези редове, вместо за стотен път да гледате повторението на някой телевизионен сериал, не особено интересен още в началото. Фактът доказва, че имате волята и куража да застанете пред тези епохални събития. Всички плаваме в една лодка. Нека направим всичко, за да оцелеем невредими в това пътуване към новата ера.

Михаел Морис, 28 март 2020

ПЪРВА ЧАСТ – ИЗХОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Лас Вегас, Фламинго роуд. Нощта се е спуснала над пустинния град, но милиардите малки светлини превръщат всичко в ден. Миризмата в казино Цезар Палас, едно от най-елегантните, е сладникава и чувствено плътска, ухание на страст и жажда. Край една от шарените покер маси е седнал представителен мъж – черен костюм, бели боти, пригладена назад коса – и късметът му очевидно работи. Пред него са струпани пачки долари и купища чипове. Просто му върви. Широко усмихнат и все по-дързък, охотно рискува, около него пърхат жени с дълбоки деколтета, шампанското се лее като река, адреналинът замъглява разума. Въздухът направо се реже с нож. Пак идва добра карта. Тих шепот в тълпата.

Всичко се развива добре дотогава, докато на седналия в отдалечената тъмна стая казино-мениджър накрая му писва от късметлията. Дава знак на крупието. В игра влизат белязаните карти, план Б. Сега е важно дали комарджията е професионалист. Ако не е, мигновено ще изгуби всичко. Ако е познавач, ще спре веднага играта, ще осребри чиповете и ще духне. Тогава обаче се задейства план В, включват се биячите. Сгащват го заедно с парите на паркинга или в хотелската стая и прибират печалбата обратно. Играта е съвсем проста. Накрая винаги печели банката – иначе няма да има казина. Всичко останало е рядко изключение или пожелателно мислене.

Това съвсем не е холивудски гангстерски филм с хепиенд, а самата действителност. По принцип няма разлика между игралните казина, частните банкови къщи и централните банки. Собствениците им получават невероятни печалби, докато на другите участници отпускат само колкото сметнат за правилно.

Лас Вегас живее от това шоу, от безбройните примигващи светлини, от дългите бедра с къси поли, от адреналина, твърдите питиета, музиката, декора, митовете, лъжливите обещания и надеждите за бързо забогатяване. Което обаче никога не идва. Или само за кратко. Защото накрая винаги печели банката!

Ако тези редове ви изглеждат познати, значи помните първата ми книга Неща, които не би трябвало да знаете , издадена през 2011 г. Много хора прочетоха началото на първа глава, а творбата имаше небивал успех, намери стотици хиляди читатели и беше преведена на множество езици. Защо ли? Защото бях един от първите, който с прости думи и цветни илюстрации обясни на лаиците как функционира нашата икономика и стопанска система, как работят банките и кому принадлежат.

Макар при писането на настоящата книга да не разполагам с толкова време, колкото за първата, все пак ще се опитам да изложа мислите си разбираемо и нагледно, за да бъдат разбрани от всеки – дори и от незапознатия с икономически взаимозависимости. Така че нека засега останем в Лас Вегас!

Събота, 20 март 2020 г. – от вчера всички казина в Лас Вегас и другите райони на Съединените щати са затворени. Бляскавите светлини са угаснали, музиката е заглъхнала, дългите лимузини са по гаражите, а доскоро препълнените с народ улици сега пустеят. Защо? Защото според най-новите „официални данни“ на университета Джон Хопкинс в района на Лас Вегас 245 души са заразени с коронавируса Ковид-19 и четирима вече са починали. Точно с двама по-малко от обичайните в нормална седмица жертви на дрогата, но казината никога не са били затваряни по тази причина(1). Има нещо гнило в щата Невада и не само там!