В книгата за първи път на български език – и в нов превод – са събрани всички достигнали до нас текстове на Александър Сергеевич Пушкин (1799–1837), посветени на драмата и театъра: завършените му пиеси, написаните, но отпаднали от тях сцени, самостоятелни откъси, планове, както и статии, размисли, бележки, приписки, писма. По този начин читателят получава възможността да изгради своя обективна представа за неговото отношение към писането за сцена и към спектакъла като събитие, което той защитава (обосновава) със свои полемични теоретични разсъждения, по-често оспорващи, отколкото доверяващи се на установените правила и норми, но с несъмнено оригинален естетически подход. Последователното четене на тези произведения, поднесени по реда на тяхното възникване, от една страна, проследява съзряването на автора за художествената и социокултурна същност на драмата, а от друга, експонира (онагледява) самия творчески процес у него: как той в качеството си на най-авторитетния литератор на своето време изпълнява ангажимента към родния си език и култура, конструиращи семиотичния код на руската национална идентичност.
Александър Сергеевич Пушкин е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на XIX век. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време. Още приживе Пушкин си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език. | 