Спомени за бъдещето - Сигизмунд Кржижановски
Спомени за бъдещето | |||
| |||
Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните зони тъкмо преди смъртта, историите често са арената на преосъществяване, през което прозата на Кржижановски постоянно и напрегнато битува: между шевовете на особения му експериментален реализъм, ненатрапчивия философски нюх и високия поетичен модус. Тя представлява органичното парче от пъзела на пред- и междувоенната литература, родеещо се с По, Кафка, Шулц, Валзер, Борхес. В творчеството на Кржижановски се усещат постепенно оттласкване от реалността, експериментално навлизане в невидими територии, които се оказват близки, разпознаваеми и особено „свои“ и за съвременния читател. Иван П. Петров |