iKnigi.com

А защо не одобрителна плесница? И защо искат

тъкмо от мен да правя такива... винетки?

От рождението на Илия Бешков са изминали 120 години. Неговото творчество в карикатурата е своеобразна история на България, на ключови събития у нас и по света. Което и да вземете от албума с карикатури на Илия Бешков от 1923 до 1957 г., е актуално и днес.

Карикатуристът е хирург, а не бръснар. Работата му е да лекува, а не да разкрасява. Всеки предпочита да види един грозен, но жив човек, отколкото мъртва красавица.

По време на Царска България, както и по време на социализма, той е бил постоянно следен от службите като опозиция и класов враг. „Изток-Запад“ вече представи в книгата „Черната тетрадка“ (2015) част от досието на художника, водено от 1925 до смъртта му през януари 1958 г.

Винаги бях в опозиция... Бях карикатурист и журналист. Друго не можех, друго не биваше да бъда. Такъв бях нужен, такъв станах.

У нас куражът винаги се е свързвал с въпроса за политическия кураж. Оттук настъпва тази парализация, скованост. Става дума за творчески кураж – не е кураж да се обявиш срещу този или онзи, да проявяваш бабаитлък. Осмиваните в карикатурата придобиват нещо, което не биха имали никога в живота. Лишавайки ме да ги нарисувам, те се лишават от самоличност. Засегнатите от карикатурата знаят, че това е истината, затова и наказват куража, че си я показал. Надявали са се, че хората няма да я разберат. Това е то силата на истината. [...] Хуморът е абсолютна свобода. Той обезвредява престъпника. [...] Ако една карикатура е била вярна за 1953 г., тя ще е вярна и за 1957 г.

„Привикнал да измерва нещата с критерия на един висок идеал, Бешков искаше от всички и от всичко повече. Затуй живя и си отиде с оная странна незадоволеност, която никога не заплашва неудачника и която е достояние само на победителя“ – казва писателят Богомил Райнов.

Албумът съдържа над 400 подредени хронологично карикатури

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на XX век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като журналист, писател и преподавател. Известен е със своите карикатури и илюстрации, осмиващи хората по върховете на властта в България.

Роден е на 24 юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско, в семейство с пет деца. Ученик е в Плевенската гимназия. Там е забелязан и покровителстван от учителя му Ракитин.

Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, след което учителства в Долни Дъбник. След това започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.

Започва да рисува още от юношеските си години. Първите му карикатури излизат във в-к „Звънар“, редактиран от Г. И. Вълков, с когото се познават още като ученици в Плевен и при когото живее в София до женитбата си за Сия (Анастасия) през 1931 г. Обича музиката, свири на всякакви народни инструменти.

Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и се отличава със своята артистичност и съдържателност. Едва ли има българин, който да не разпознае творбите му в многоликия свят на родното изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.

„Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник.“ – Илия Бешков